Новини

България е сред най-мудните при изпълнението на решенията на съда в Страсбург

България е сред най-мудните при изпълнението на решенията на съда в Страсбург

© Николай Дойчинов

България е сред десетте страни, които най-много бавят изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург заедно с държави като Русия, Турция, Украйна, Румъния, Унгария, Италия, Гърция, Молдова и Азербайджан.

Въпреки напредъка в изпълнението на решенията на съда в Страсбург и постоянното намаляване на броя на висящите решения пред Комитета на министрите – от около 10 хил. през 2010 г. до 5231 в края на 2019 г., Парламентарната асамблея на Съвета на Европа остава загрижена за броя на висящите дела, свързани със структурни проблеми.

Съветът на Европа включва общо 47 държави.

Това се посочва в резолюция, приета днес, от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).
От ПАСЕ остават “особено загрижени за “нарастващите правни и политически трудности”, свързани с изпълнението на решенията на ЕСПЧ и посочват, че никакви национални законодателни или административни мерки или законодателни промени на конституционно ниво не могат да възпрепятстват този процес.

Резолюцията касае пряко България и опитите на правителството да въведат ефективен механизъм за контрол над главния прокурор. Една от причините – осъдителното решение на ЕСПЧ по делото “Колеви срещу България” отпреди повече от 10 години (виж по-долу), все още не е изпълнено и именно с него се констатира проблемът, че в България не съществува ефективен механизъм за независимо разследване на евентуални престъпления от главния прокурор.

“ПАСЕ отново призова държавите-членки да изпълнят бързо и изцяло решенията, по-специално като предоставят достатъчно ресурси на съответните национални заинтересовани страни и да създадат парламентарни структури за наблюдение на спазването на международните задължения за правата на човека”, се посочва в резолюцията.

Асамблеята препоръчва на Комитета на министрите да даде приоритет на делата, висящи повече от пет години, и да използва отново член 46 от Конвенцията в случай на “силна съпротива от страна ответник”, като добавят, че това трябва да се прави умерено и при много изключителни обстоятелства.

С резолюцията се отправят и няколко препоръки към държавите, които все още не са изпълнили решения на ЕСПЧ, сред които е и България.

Препоръчва се засилено сътрудничество с комитета на министрите и съда държавите да предоставят планове за и информация своевременно, да не приемат закони или други мерки, които биха възпрепятствали изпълнението на решенията, както и да засилят ролята на гражданското общество и неправителствения сектор в процеса.

Решението по делото “Колеви срещу България” все още не е изпълнено

Хората, които не са в юридическите среди, вероятно отдавна са забравили кой бе Николай Колев – противоречива фигура в прокуратурата в края на миналия и началото на този век. От близък до тогавашния главен прокурор Никола Филчев той се превърна в силен публичен критик на авторитарния му стил и методите му на управление, разказваше как държавното обвинение работи избирателно и твърдеше, че получава заплахи заради това.

Колев заведе дело в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) през 2001 г. заради арестуването му и други нарушения в действията спрямо него. Година по-късно той беше застрелян с 11 куршума близо до дома му, убийството и досега остава неразкрито. Делото беше продължено от семейството му, а в края на 2009 г.
Европейският съд излезе с решение в полза на Колеви и осъди България по случая. Съдиите констатират не само прокурорски произвол и неефективно разследване на убийството, но и как централизираната структура на прокуратурата пречи на процесите, а срещу главния прокурор не само не може да бъде проведено разследване, но и не може да бъде повдигнато обвинение, дори и след като тази забрана отпада формално.

Това решение е началото на дългия процес (вече повече от 10 години), в който европейски институции, сред които Венецианската комисия и Европейската комисия в докладите й за мониторинга по вътрешен ред и сигурност и Комитета на министрите към Съвета на Европа препоръчват структурна реформа на прокуратурата и въвеждането на ефективен механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Изпълнението на решението на ЕСПЧ е задължително за България, но не е изпълнено вече 10 години. И въпреки някои законови промени и опити за стъпки в тази посока – такъв механизъм все още реално липсва.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.