Общество

Ваксината не може да е личен избор, защото това са общи пари





Ваксинирането не е личен избор. Отказът на образованата част от населението, която влизаше в т. нар. първа и втора фаза на имунизацията, не е просто някаква прищявка.

Като се ваксинира човек, най-малкото, което си гарантира, е, че няма да се нуждае от дълъг болничен отпуск поради тежък COVID-19. А може би ще допринесе за пълното изчезване на тази зараза. Тъй като става дума за общи пари, това не може да бъде определяно като личен избор – аз съм безсмъртен и затова не ща или страх ме от инжекции.

Всеки, който ползва под някаква форма обществен ресурс – за медицинска помощ или за подпомагане на закъсал бизнес (пряко или косвено), трябва да се чувства длъжен да се ваксинира. Защото здравето е пари и те не може да се прахосват безотговорно. Освен преките разходи рестартирането на бизнеса е толкова пряко свързано с ваксинациите – ето вече британците се готвят да възстановят масовите пътувания. Трябва да го направим бързо. Даваме пример от историята. В България ваксината за едра шарка е станала задължителна през 1903 г., а шарката по нашите земи е ликвидирана чак през 1923 г., а в света изчезва през 1980 г.

Още се чудим, защо не се взе решение ваксината да е задължителна. Щом е безплатна, не може да има плурализъм по медицински въпроси.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.