Модерно

Вече не съм същата, ТИ си този, който уби любовта в мен

Не се изненадвай, когато тя вече не е същата…

Не се учудвай, когато вече не се смее така, както преди. Когато не говори, а само мълчи и наблюдава. Когато вече не гледа на живота положително, а все едно всичко ѝ е безразлично.

А помниш ли очите ѝ, които блестяха, когато те погледне, помниш ли заразителния ѝ смях, идващ от душата ѝ?! Помниш ли, че нейното присъствие осмисляше всяка ваша минута заедно?! Помниш ли, че с нея никога не беше скучно. С нея човек винаги имаше какво да си каже. Умът ѝ беше като стрела. Темите с нея се лееха една след една и така до сутринта неусетно минаваше времето. И знаеш ли защо момичето, което изгряваше като Слънце и озаряваше деня ти, сега вече не е същото. Защото ТИ уби всичко красиво у нея, защото разби представата ѝ за света. Показа ѝ грозната страна на това да даваш и в замяна да получаваш единствено безразличие и непукизъм от любимия човек. Показа ѝ колко бездушни и безчувствени могат да бъдат хората, когато са заслепени единствено и само от себе си. Показа ѝ колко скрит егоизъм има у всеки. Научи я, че приятелството, доверието, любовта са само думи- просто мит. А какво толкова искаше тя…?!

Не се изненадвай, че вече не излиза толкова често, че избягва струпването на много хора на едно място. Тя просто иска да остане сама. Сама с мислите, заради които нощем не може да заспи. Сама с мислите, които първи изникват в съзнанието ѝ всяка сутрин. Сама с болката си.

Не се изненадвай, когато не си първият човек, на когото се обажда, когато се случи нещо лошо или добро. Научил си я, че няма да се появиш, когато тя има нужда от теб. Научил си я как да разчита на някой друг, в повечето случаи – на себе си!

Не се изненадвай, когато тя прекарва повече време с приятелите си, отколкото с теб. Научи я, че никога няма да си там, когато има нужда. Не слушаше, когато тя говори. Забравяше нещата, които тя споделя. Не ѝ звънеше просто, за да попиташ как е минал денят ѝ. Не питаше за това как се чувства или какво я притеснява. Научи я, че никога няма да се грижиш за нея толкова, колкото близките ѝ хора. А ти нали беше един от тях?

Не се изненадвай, когато тя започне да планира бъдещето без теб. Научил си я, че винаги ще казваш „не“. Научи я как да начертава пътя си без теб. Ти я научи, че не искаш да бъдеш в живота ѝ, предпочиташе да си сам, отколкото с нея. Никога не поиска да видиш света през нейните очи и да се поставиш поне за миг на нейно място, а това бавно я убиваше..

Не се изненадвай, когато тя не показва, че ѝ липсваш. Ти я научи как това чувство да ѝ бъде чуждо. Накара я да се чувства така, сякаш никой не се нуждае от нея, сякаш присъствието ѝ е незначително. Никога не е почувствала, че именно тя внася някаква стойност към живота ви. Никога не си й показал, че ти липсва. Никога не си й казвал.

Не се изненадвай, когато тя спре да бъде внимателна или грижовна. Не се изненадвай, когато нежните й думи се вкиснат и изгарящата й страст се охлади. Не се изненадвай, когато тя те гледа и не усеща нищо. Сети се сам защо е така… Научил си я как да бяга от това, което иска и най-вече как да спре да те обича.

Не се учудвай, когато тя те пренебрегва. Игнорираш я от години. ТЯ винаги е била тази, която прави компромиси. ТЯ винаги е била тази, която е променяла графика си заради теб. ТЯ винаги е била тази, която се е старала повече. Винаги е давала повече от себе си, докато разбра, че това е лоша инвестиция! Инвестиция, от която ТЯ продължава да губи.

Не се изненадвай, когато започне да се отдалечава. Бавно си спомня коя е била, какво е правила без теб, как се е чувствала преди да те срещне, колко по-спокойна и щастлива е била…

Тя започва да осъзнава, че вече не е същата. Ледът, сковал сърцето й заради теб, е онзи, който бавно я отдалечава от “вас”. Започва да си спомня какво заслужава. Започва да осъзнава, че да влагаш чувства и очаквания в нещо, което единствено ти носи болка, е огромна грешка. Грешка, чиито последствия тровят душата ѝ, погубват любовта у нея, убиват доброто, което е способна да даде на света. Тя бавно отваря очи и вижда колко много хора я приемат за даденост. Постепенно достига до мисълта, че някой друг може да се отнася с нея толкова по-добре, толкова, колкото заслужава. И този някой наистина да види любовта, която тя е способна да даде. Този някой ще може да забелязва притесненията, криещи се зад широката ѝ усмивка. Той трябва да бъде нейна опора, да бъде радостта и утехата ѝ, да бъде мъжът до нея. И този, правилният, няма да я кара да се чувства невидима, а точно обратното- за него тя ще бъде единствена, неповторима, любима!

Не се изненадвай, когато тя си тръгне, защото никога не си й давал причина да остане…Но бъди сигурен, че като Феникс ще се възроди от пепелта и ще отвори нова страница в своя живот. В него ще отсъстват безразличието и егоизма на хората, там ще присъства любовта и надеждата за по-добро бъдеще. Живот, в който огорчението, страхът и студът от миналото, ще бъдат заменени от радост, сила, любов и топлина в настоящето. Тогава, когато срещне мъжа, който ще я оцени и ще бъде готов да се изправи срещу всичко и всеки в името на тяхната любов, в името на общото им щастие, то тогава тя ще бъде отново онова усмихнато, добро, бъбриво, стойностно момиче. Тогава тя отново ще се почувства цяла!

Тя ли.. тя ще продължава да се изправя след всеки неуспешен опит в любовта, ще продължава да мечтае, макар и понякога сломена и изтощена, ще се бори за един по-добър свят. Свят, който ще бъде изграден от сбъднати мечти, обич и доверие. Далеч от теб! Свят, в който ТИ не съществуваш и ще бъдеш добре научен урок!

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.