Новини

В Русия "децата на ГУЛаг" се борят да се завърнат у дома след заточение

В Русия "децата на ГУЛаг" се борят да се завърнат у дома след заточение

© Associated Press

Живееща в дървена хижа на 300 км от Москва, Елизавета Михайлова се чувства блокирана в същото принудително изгнание, наложено на семейството ѝ по времето на сталинската “Голяма чистка” (наричана още “Големия терор”), когато нейният баща е изпратен в затворнически лагер от системата на ГУЛаг.

Седемдесет и две годишната жена е част от намаляваща група от около 1500 пенсионери, така наречените Деца на ГУЛаг, на които след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. държавата е обещала жилища в родните градове на семействата им, но 30 години по-късно те не са получили нищо.

Михайлова е родена в изгнание в Молдовската ССР, след като баща ѝ е прогонен от Москва като “враг на народа”. Заради ограниченията върху свободата на движението в бившия Съветски съюз е принудена да остане там, но после успява да се върне в Русия, след като продава семейното жилище.
Това е достатъчно, за да си купи къщичка близо до железопътна линия на пет часа път от Москва, където живее заедно със своите две пораснали дъщери с месечна пенсия от 220 долара. Горят дърва, за да се отопляват през зимата, обхватът на мобилните телефони е слаб, няма и топла вода.

По-голямата й сестра, Ленина, живяла там, докато починала през 2019 г. , по време на дългата им борба да се върнат в Москва. “Толкова съжалявам, че тя не доживя да го види (завръщането в руската столица). Наистина съжалявам. Може би просто на здравето й не му понесоха сегашните условия, при които живеем”, казва Михайлова, която за пръв път видяла баща си на осемгодишна възраст, когато той се върнал след втори престой в лагерите.

Докато през годините броят им намалява, каузата на децата на ГУЛаг често пъти изглежда загубена, до края на 2019 г., когато Михайлова и още две възрастни жени печелят обжалване пред Конституционния съд на Русия. Той постановява, че те имат право на жилище в Москва, отхвърляйки спънките пред молбите им и нарежда на държавата да ускори придвижването на техните и на всички останали подобни молби.
Искът на Михайлова е уважен преди това и в московски съд, който постановява, че само нейният баща е бил изрично изселен от Москва и че нейната майка е могла да остане там да живее сама и да роди Евгения в негово отсъствие.

Съдбата на нейния иск и на тези на много други остава неясна. В онлайн петиции с подписите на 80 хил. руснаци и над 100 обществени фигури се настоява държавата да се намеси. Според критици изготвен от правителството законопроект за изпълнение на решението на Конституционния съд не премахва бюрократичните спънки, които могат да направят така, че кандидатстващите за дом по тази линия да се наложи да чакат още 30 години за жилищно настаняване.

Неправителствени организации и депутати подготвиха алтернативен законопроект, който според тях ще ускори придвижването на молбите. Този месец законодателите в парламента ще обсъдят двата законопроекта и ще изберат между тях. Михайлова заяви, че ще следи внимателно този процес. “Не сме там, където искаме да бъдем и където трябва да бъдем. Това е заточение.” /БТА

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.