Новини

Гебрев потвърди, че е внасял въоръжение в Украйна

Гебрев потвърди, че е внасял въоръжение в Украйна

© Юлия Лазарова

Българският бизнесмен Емилиян Гебрев за пръв път призна, че след анексирането на Крим от Русия е внасял въоръжение в Украйна. Москва научила за това и притиснала проруски настроени членове на българското правителство да блокират тези доставки. Това съобщи “Ню Йорк таймс” в обширна публикация, в която се позовава на писмо на компанията му ЕМКО до изданието и разговори с украински официални лица. Тя е дело на същия екип, който през миналата година бе награден с “Пулицър” за статиите от 2019 г. за поделение 29155 на ГРУ и отравянето на Гебрев.

Авторът Майкъл Шуирц – в сътрудничество с Боряна Джамбазова от София и Хана де Хой от Прага – разказва, че се е срещал преди около 18 месеца с Гебрев в България и тогава той е твърдял, че с избухването на конфликта в Украйна е прекратил износа на муниции за тази страна. В предишно писмо по електронната поща е заявил, че унищоженото в избухналия склад в Чехия не е било предназначено за Украйна. В петък обаче е потвърдил, че е подписал договор с “оторизирани украински комапнии” в края на 2014 г.

“Един настоящ и един бивш украински държавен служител казаха – при условие да останат анонимни при обсъждането на класифицирана военна информация – че ЕМКО е подписала през 2014 г. договор за доставка на артилерийски муниции за украинската армия. За да попречи на симпатизиращи на Русия в българското правителство да блокират доставките, сандъците с муниициите били етикирани, все едно ще бъдат изнасяни за Тайланд, казва бившият служител. (Гебрев отрича компанията му някога да е поставяла погрешно описание на износа си)”, пише в статията.

Но руското правителство все пак разбрало за доставките и притиснало българското да ги прекрати, казва още бившият украински служител.

Не е ясно кое точно правителство има предвид източникът на “Ню Йорк таймс”, тъй като в споменатия период България има 3 правителства: на Пламен Орешарски (от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г.) служебен кабинет на Георги Близнашки (от 6 август 2014 г. до 7 ноември 2014 г.) и на Бойко Борисов (от 7 ноември 2014 г.).

Предвид това, че анексирането на Крим стана през март 2014 г., а експлозията в погребите в Чехия – на 16 октомври същата година, вторият кабинет на Борисов по-скоро отпада от този списък. Правителството на Борисове е това, по чието време през 2015 г. Гебрев е отровен два пъти (първият път – заедно със сина му и негов служител), а разследването почти замря и бе подновено след публикации на “Капитал” от началото на 2019 г.

“Да оказваш военна помощ на украинското правителство когато и да е след 2014 г. би трябвало да е равносилно на игра с огъня”, пише “Ню Йорк таймс”. Статията “Търговецът на оръжие под прицела на руски елитен отряд за убийства” се опитва да даде отговор защо толкова настойчиво ГРУ би искало да ликвидира Гебрев и до с вещество, което много напомня на нервнопаралитичното “Новичок”.

Изданието смята, че именно бизнеса му с Украйна стои зад всичко това и то вероятно е част от руска кампания – според украински официални лица – след избухването на конфликта в Донбас за ликвидиране из страната на висши служители на украинската армия и разузнаване

“Но Гебрев се съмнява, че от поделение 29155 са действали в България сами и допуска, че дори руски убийци да са отговорни за отравянето му, те вероятно са си партнирали с негови врагове в България”, пише “Ню Йорк таймс”.

Чешкият премиер Андрей Бабиш заяви на извънредна пресконференция тази седмица, че експлозиите в оръжейните складове преди повече от 6 години са безпрецедентно нападение на чешка територия, но че целта е била не Чехия, а “стоки на български оръжеен търговец”.

“Виктор Будяк, заместник на военното аташе от началото на 2020 г. и един от изгонените от посолството в Прага служители, е бил висш офицер в 29155 и вероятно е участвал в подкрепа действията на поделението в Чехия и Източна Европа през последните години, твърдят служители по сигурността от Европа, които са проследявали кариерата му”, пише “Ню Йорк таймс”.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.