Новини

Горещите линии за насилие: Увеличават се пострадалите възрастни хора и семейства на полицаи

Горещите линии за насилие: Увеличават се пострадалите възрастни хора и семейства на полицаи

© Associated Press

Още при първите строги ограничителни мерки заради коронавируса през пролетта случаите на домашно насилие са се увеличили с 12%, обажданията на трите телефонни линии – с 50%, а броят на имейлите се е увеличил три пъти. Това показват обобщените данни от трите горещи телефонни линии за сигнали за домашно насилие, посочи пред “Дневник” Бистра Илиева от неправителствената организация “Зонта клуб София”.

Според наблюденията на психолозите от горещите телефонни линии и неправителствените организации, които ги управляват, по време на изолацията рязко са скочили обажданията на пострадали от насилие вкъщи и не можа да се очаква да бъде друго и сега. В същото време осигуряването на защита на жертвите е затруднено заради някои от ограниченията и заради недостиг на места в кризисните центрове за настаняване.

Увеличават се случаите на домашно насилие

На горещата телефонна линия на приемната в “Пирогов” се увеличават обажданията от възрастни жени, които биват насилвани от децата си, както и от членове на семейства на полицаи, които са малтретирани и заплашвани от служителите на реда. Такива са наблюденията на психолога Ана Бояджиева от асоциация “Деметра”, която обслужва телефона.

Пред “Дневник” Надежда Стойчева, директор на “Асоциация Анимус” и психотерапевт, обясни покачването на броя на имейлите с невъзможността на жените да се доберат и говорят спокойно по телефона, защото са затворени с насилниците си. Такова мнение изказа и Ана Бояджиева, която подчерта, че през седмицата обажданията са повече, а през уикенда броят им спада.

От март до ноември на двете телефонни линии, които “Деметра” обслужва – 0700 40 150 (приемната в “Пирогов”) и 0800 18 017 (за пострадали от сексуално насилие и злоупотреба), има над 1000 обаждания, което е с около 30% повече спрямо същия период на миналата година.

По данни на МВР, предоставени на “Дневник”, от началото на годината до 15 часа на 3 декември сигналите за домашно насилие на тел. 112 са 26 498, като всички от тях са предавани на местните структури на министерството. “Много от тях обаче са повторни или поредни обаждания, така че точна статистика не може да се направи”, отбелязват от пресцентъра на МВР.

Оттам не могат да изготвят засега и статистика за убитите жени. Такава водят обаче неправителствените организации, като Български хелзинкски комитет (БХК), който съвместно с други активисти, системно събира информация за случаите на умишлени убийства на жени от мъже в България, отразени в медийни публикации. По техни данни най-малко 18 жени са убити от началото на 2020 г. Списъкът няма претенции за изчерпателност и вероятно броят на убитите жени е по-голям, отбелязват от БХК.

Справка в сайта на МВР показва, че тази година от януари до октомври включително умишлените убийства са общо 81. За цялата 2019 г. са били 80, 25 от които са на жени. Всяка трета жертва на убийство в България през миналата година е била жена, показва статистиката на МВР, а по данни на Българския фонд за жените броят на пострадалите от домашно насилие българки годишно е над 1 милион. По думите на Гергана Куцева от Българския фонд за жените едва 30% от жените знаят, че законът ги защитава от домашно насилие и ги посъветва да се обаждат и на тел. 112, за да бъде регистриран актът на насилие.

Статистиката показва още, че 80% от насилваните деца (в това число и свидетели на насилие в семейството) стават насилници или жертви, когато пораснат, посочи Бистра Илиева. Скорошен доклад на “Юрочайлд” отчита повишаване на случаите на домашно насилие над деца за България по време на пандемията. Като причини са посочени продължителната изолация, заедно с икономическите последици (като загуба на работа и доходи), които са породили и различни видове кризи в семействата в България.

Затварянето отключва напрежение, а то – насилие

Според психолога Яна Кацарова домашно насилие е имало в семействата и преди частичното затваряне на държавата, но мерките покачвали най-разнообразни вътрешни тревожности – от депресия до тревога какво ще стане с нас, както и страх от смъртта. Те ескалират и се стига до домашно насилие, обясни пред БНТ тя.

Психологът апелира жертвите да звънят на безплатните горещи телефонни линии: “Ако изпитват разнообразни чувства или се страхуват, или се срамуват и не знаят какво да правят с тях и смятат, че в семейството не може да се говори за това, има нужда да се обаждат и да сверяват тези чувства с професионалистите, за да се разберат няколко неща, едното от които е дали са жертва на домашно насилие”. Според Кацарова много хора живеят в психическо домашно насилие и дори не знаят за това.

По думите й жените първо трябва да си признаят, че са жертва, след това трябва да се доверят на някого да им помогне и накрая – да предприемат крачката към освобождаването си. Психологът отбеляза още, че много често децата, които са станали свидетели на насилие, търсят помощ за родителите си в центровете за жертви на насилие. Най-често това правили момичетата. Те търсят помощ най-вече за майките си, но понякога и за бащите си.

Недостатъчно кризисни центрове

Общо 10 са кризисните центрове в страната и те са приютили само 100 жени жертви на домашно насилие. А нужда от такава подкрепа имат хиляди жени, посочи Бистра Илиева. От юни “Зонта България” е започнала кампанията “И аз искам да посрещна слънцето”, за да могат заедно с общините да изградят повече центрове за подкрепа на жените за излизане от семейството, психологическа, правна и материална подкрепа, както и за осигуряване на подслон.

“Целта й е да работим с общините, за да може повечето от тях да направят такива центрове. Засега сме успели да координираме действията между социалното министерство и общини, които имат нужда. Общините трябва да декларират, че имат нужда от кризисен център, да получат финансиране, да се координират с някои от гражданските организации, чиито специалисти – психолози, адвокати и др., могат да поемат първо обслужването на телефоните, а след това обгрижването на самите жени, включително воденето им по дела и помощта при връщането им към обичайния живот. Законът за домашното насилие все още не е изчистен, така че да синхронизира действията между отделните институции и МВР”, казва Илиева.

Кризисният център в София е с капацитет 8 места и е запълнен. От него препращат нуждаещите се в центъра в Перник, в който все още има места, посочиха пред “Дневник” от фондация “Асоциация Анимус”, която го обслужва. Двата кризисни центъра в Бургаска област, в които работи асоциация “Деметра”, са с капацитет 18 места, от които 10 са за деца. В момента те са пълни и тъй като настаняването е за шест месеца, нямат възможност да помогнат на повече хора.

Допълнителна трудност при настаняването в кризисните центрове за жените е задължителният отрицателен PCR тест, който трябва да предоставят, защото част от тях нямат възможност да си го платят. “Дневник” изпрати запитване към Дирекция социално подпомагане, с чието направление или заповед става настаняването в кризисните центрове, за да уточнят процедурата по заплащане на тестовете. “Агенцията за социално подпомагане е предприела необходимите организационни мерки с оглед облекчаване и подпомагане на процедурата в такива случаи”, отговориха от пресцентъра ѝ за “Дневник”. Може да бъде отпусната еднократна помощ, като размерът ѝ ще бъде съобразяван с цената на PCR теста и с евентуални други неотложни разходи, свързани с подготовката за настаняването, уверяват от агенцията.

“Бюджетите на услугите са крайно недостатъчни и не могат да заплащат и тестовете, предвид на това, че са и скъпи. Добре е също да се отбележи, че част от клиентите ни нямат здравни осигуровки и това съвсем затруднява насочването към личен лекар и ползването на здравни услуги. Така стигнахме до варианта от организацията да плащаме тестове и здравни осигуровки за тези, които настаняваме, а при спешност – и хотелско настаняване, докато се подготвят документите по настаняване и тестовете за коронавирус”, каза пред “Дневник” Дияна Видева от асоциация “Деметра”.

Съвети към пострадалите от Българския фонд за жените четете тук.
Статистика за жертвите и сигналите за домашно насилие от последните години вижте тук.
За липсата на услуги за пострадалите – тук.
За доклада на “Юрочайлд” за грижата за децата по време на пандемията – тук.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.