Новини

Добра ли е идеята за "паспорт за имунитет" в пандемията

Имунизационен талон, който се издаваше в Германия през 2009г. по време на кампанията за защита от H1N1, т.нар. свински грип.

© Associated Press

Имунизационен талон, който се издаваше в Германия през 2009г. по време на кампанията за защита от H1N1, т.нар. свински грип.

Ваксинациите срещу COVID-19 започват в Англия днес и скоро ще последват и другаде. Това е чудесна новина, но е само началото на програма, която може да продължи до средата на 2021 г., а и след това. Междувременно, броят на защитените от симптоматичен COVID непрекъснато ще нараства, тъй като повече хора са ваксинирани.

Естествено, икономиката няма да се рестартира внезапно с първите инжекции на 8 декември, но би ли могла бавно да се отвори отново и може би да позволи на ваксинираните да се върнат към нормален живот?

Идеята за “паспорти за имунитет” – документи, удостоверяващи дали някой си е поставил ваксина срещу COVID-19 или се е възстановил от болестта и възможно ли те да се използват за влизане в държава или обект – се обсъжда през цялата година. Някои правителства вече са приели концепцията.

Системата на общественото здравеопазване (NHS) на Обединеното кралство създаде специална карта за хората, получили ваксината, в която се посочва името ѝ, партидният номер и датата на ваксиниране. Има място за информация за първата и втората доза. На картата е отбелязано с подчертан шрифт: “Носете тази карта в чантата или портфейла си.”

Картата ще позволи на NHS да следи датите на ваксинацията и не бива да се смята за паспорт за имунитет. Всъщност здравният министър на страната Мат Ханкок каза пред Sky News, че правителството не планира картата да действа като паспорт. Но това не е задължително да спре бизнеса или други държави да се отнасят към него именно като към такъв.


  • “Паспортите за имунитет” се обсъждат за първи път в началото на пандемията, когато хората, оцелели от COVID-19, показват, че имат доказателства за специфични за вируса антитела, Т-клетки или и двете. Някои хора предположиха, че тъй като това са признаци за защитен имунитет и от някои други вируси, те вероятно означават и защита от SARS-CoV-2, коронавирусът, който причинява COVID-19. Но в момента не бихме могли безопасно да предскажем какво ще се случи с онези, които са били изложени на вируса за втори път, така че “паспортите за имунитет” определено не са добра идея.

Сега знаем, че ваксините могат да предизвикат защитен имунитет, като накарат имунната система да реагира на част от коронавируса. Данните от защитени хора след ваксинация обаче все още не са публикувани. Това е важно, защото ако не разбираме ключовите съставки за защита, не можем да наблюдаваме ефективно имунитета.

Например, достатъчно ли е наличието на антитела, насочени към въпросните протеин на коронавируса, за да се предпазим от повторно заразяване? А еднакви ли са праговете за защитен имунитет при млади и възрастни и специфични групи, като хората с изкуствено потиснат имунитет?

Трябва да знаем как можем да наблюдаваме имунитета, за да започнем да разбираме кой може да бъде в безопасност и за колко дълго време след ваксинацията. Без това “паспортите за имунитет” или техен еквивалент могат да ни кажат само кога някой е бил ваксиниран или заразен – а не дали все още е защитен.

Ако приемем, че ако носим отличителните белези на защитния имунитет и можем да се считаме за безопасни, какво означава това за другите около нас? Ефективен “паспорт за имунитет” може да бъде много привлекателен за дейности като пътуване със самолет, посещение на театър или дори посещение на ресторанти, кръчми и клубове.

По-ранна реакция също намалява времето, през което сме заразени, а това от своя страна може да намали времето, през което разпространяваме заразният вирус. Въпреки това, ваксинираните хора все още могат да предават инфекция и трябва да съберем доказателства след пускането на ваксините, за да измерим дали ваксините могат да изградят стерилизиращ имунитет и да премахнат предаването на коронавируса.

За да защитим хората около нас, ще трябва да продължим да носим маска и да се държим на разстояние след ваксинация, докато ваксините станат достъпни за всички или докато разберем кой може да бъде защитен.


Тук идва и добрата новина: когато ваксинацията достигне над 70-80% от населението, вирусът би трябвало да остане без места да се крие. По този начин премахнахме шарката в миналото, намалихме случаите на полиомиелит до нива, близки до ликвидирането му, и можем да премахнем SARS-CoV-2 като заплаха за човечеството.

Дори да няма стерилизиращ имунитет, ограничаването на количеството вируси, които носи един човек, и продължителността на инфекцията при ваксинирани хора ще помогне за намаляване на предаването.

За да постигнем това, трябва да достигнем до носителите на вируси, които определят скоростта на предаване. А това може да не са същите хора като уязвимите групи, които първо ще бъдат ваксинирани. Това може да са младите, които са изложени на по-малък риск от смърт от това заболяване, но могат да го предават добре в ситуация на масово разпространение.

Когато разберем “корелатите на защитата” – биологичните маркери, които са свързани със защитата срещу заболяването – може да е възможен някакъв вид имунен мониторинг от типа на паспорт, който да ни помогне да поддържаме т.нар. бустерни ваксинации за защита на ваксинираното лице (това е термин, описващ поставянето отново на ваксина, когато се смята, че изработените при първото ваксиниране антитела започват да намаляват – бел.ред.).

Трябва да работим заедно, за да си осигурим взаимна защита. В комбинация с мерки за предотвратяване предаването на коронавируса, ваксинацията ще помогне той да бъде под контрол и ние да можем да се върнем към живота, както го познаваме.

Но този път и много по-мъдри.

Зания Стаматаки е старши преподавател по вирусна имунология в Университета на Бирмингам. Тя е член на Британското общество на имунолозите и работи с SARS-CoV-2 в лаборатория от с висока степен на сигурност по проекти, които не са свързани с ваксините. КК Ченг е професор по обществено здраве и директор в Института за приложни здравни изследвания в Университета на Бирмингам. Коментарът им е от изданиет The Conversation.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.