Новини

Един французин на път в България: Аладжа манастир

\
\

\
Close \

\

\

\
\

\

\
\

\

0/0

\
\

\
\

\

\

\

\

\

\
\

\

});
});

В България често съм чувал да цитират мисълта на Хемингуей, че всичко, което е далеч от морето, е провинция. Като кореняк парижанин не съм съвсем съгласен с великия писател, но истината е, че още при първото ми идване в България преди десетина години бях истински очарован от двата големи морски града тук – Варна и Бургас. Сега, вече с повече опит и зареден с още разкази от приятели, посетили Варна наскоро, решавам отново да тръгна към Черноморието. Още повече, че при предишното ми идване не успях да видя нещо, което отдавна стои в моите топ 10 исторически дестинации в България – скалното чудо Аладжа манастир.

Преди Варна

Варна и регионът около града изобилстват от археологически и културни забележителности, но Аладжа манастир наистина е мястото, което нито един турист не бива да пропуска. Намира се на около десетина километра от центъра му, пътят върви покрай Морската градина и днес вече удобно е преустроен с няколко кръгови възела, улесняващи движението на автомобилите и създаващи далеч по-добри условия за безопасност отпреди. В един момент GPS-ът ме отклонява вляво по леко изкачващ се нагоре четирилентов път, а в края му ме ориентират две ясни табели – надясно е за курорта “Златни пясъци”, а наляво – за Аладжа манастир! Воала!

Един французин на път в България: Аладжа манастир

Оттам нататък следват няколко завоя насред изключително красива природа, която дори в края на ноември изглежда като в приказка, дори кучетата ми на задната седалка са подпрели лапи на прозорците и мълчаливо съзерцават. Само след няколко минути стигам и спирам на разширение, в средата на което стои голяма отворена дървена порта. Оттам нататък следват стълбите към манастира, който все още не се вижда от пътя. Усещам, че преминаването през портата ще е вълнуващо, даже мистично преживяване, затова преди да поема нагоре, решавам да разходя четириногите момчета наоколо. Оказва се, че всъщност се намирам в средата на прекрасен парк с добре указани три маршрута. На специални табла е описано къде води всеки от тях, с каква трудност е и колко време отнема. Поемам по най-краткия и оставам впечатлен не само от щедростта на природата и тук, но и от ненатрапчивата поддръжка – удобни пътеки, дискретни каменни укрепления, места за почивка. Както изглежда, и кучетата са доволни, затова ги настанявам обратно в колата и се отправям към манастира.

Един французин на път в България: Аладжа манастир

Скалното чудо

Леко стръмната пътека полека ме води нагоре. Изведнъж, измежду дърветата “светва” почти бяла широка отвесна скала. Директно в нея е издълбан и самият пещерен манастир. Да го зърнеш за първи път те предизвиква да ахнеш! Това и правя, а на хората около мен не им прави впечатление – и те на свой ред издават възторжени звуци и спират, за да увековечат мига с камерите си. Знам, че в България има четири такива скални манастира, но този наистина е най-красивият от тях. Разбира се, той отдавна не функционира като манастир, а посреща гости от цял свят.

Всъщност името му “Аладжа” идва от турски и означава “многоцветен, пъстър”. Смята се, че е кръстен така заради многобройните стенописи, които някога са го украсявали и от които днес тук-там могат да се забележат останки. Според легендата първоначалното му име било “Свети Спас”, като “Светият Спасител”, но няма документи, напълно потвърждаващи тази хипотеза. Сигурно е обаче, че манастирът ще да е бил част от цял набор от около петстотин манастира, адепти на исихазма (от гръцки Hesukhamos в значение на “неподвижност, почивка, спокойствие, тишина”). Става дума за мистична духовна практика, вкоренена в традицията на православната църква, появила се някъде между 3 и 4 век век и свързана с идеята за изключителна простота и аскетизъм, които истински посветените на Бог трябва да спазват.

Един французин на път в България: Аладжа манастир

След първото “просветване” на манастирската снага и през още една отворена дървена порта влизам в много красива градина. Вдясно ме посреща мъж от охраната – праща ме към музея отсреща, откъдето следва да си купя билет. Всъщност музеят е най-доброто начало на визитата в манастира, защото тук разбираш какво точно ще видиш. Има зала с картини, пресъздаващи някогашния манастирски живот, с възстановка и план на местността, както и интерактивна дъска с конкретна информация, свързана с подробностите около функционирането, конфигурацията на помещенията и превръщането на манастира в музей. Преводите са на английски, руски и френски – аз съм абсолютно доволен! Има и кратък, добре направен филм, който също помага да се ориентираш в организацията на мястото.

Един французин на път в България: Аладжа манастир

Достъпът до самия Аладжа манастир, от който реално до нас днес са останали просто изкопаните помещения в скалите и опушените им от свещите тавани, става чрез метално стълбище, захванато в скалата. Духовният център е разположен на две основни нива с обща височина от 40 метра. На първото се намира църквата, а стълбище, издълбано в пода й в скалата, води до по-ниско ниво, където са се намирали килиите на монасите. Някога отделени една от друга с дървени прегради, днес те просто изумяват с изключителната си аскетична оскъдност и скромност. Близо до тях се намира и трапезарията, а след нея има малък параклис с прекрасни стенописи на тавана.

В малкия параклис през годините хората оставят своите съкровени желания, написани на листчета, и хвърлят монети с надежда за здраве и късмет. На малко по-ниско ниво, отново в скалата, е изкопано и помещение, в което са се извършвали погребенията на монасите.

Един французин на път в България: Аладжа манастир

Наблизо има и катакомби, които за съжаление не успях да видя, тъй като в момента на посещението ми не бяха отворени за посетители. Намират се на около 600 – 700 метра от манастира и са изградени от мрежа от пещери на три нива с множество гробници. Всъщност намерените от археолозите там монети, керамика и предмети от бита, датиращи от времето на император Юстиниан I, доказват, че тези пещери са били обитавани още много преди създаването на манастира. Така че животът тук не ще да е бил само религиозен – напълно обяснимо, като се има предвид близкото море и благодатната почва наоколо. Пропуснах да спомена, че точно в подножието на скалата, побрала в тялото си този духовен монашески дом, има изградена съвременна сцена. На нея през летните месеци се провежда и впечатляващо светлинно шоу. Разбирам също, че тя е място и за различни концерти и артистични събития, които на фона на осветената скала на манастира наистина разполагат с най-фантастичния декор.

Какво още да видите

Археологическият музей на Варна и термите в близост са нещо, което бих препоръчал като задължително. Не е за пропускане и Аквариума в Морската градина, съвсем близо и до един чуден малък парк с най-различни представители на някогашните съоръжения на флотата.

В центъра на Варна пък е Успенската катедрала, която също си заслужава да видите. Като цяло градът носи наистина аристократичен, но и много артистичен дух и предлага възможност за чудесно съчетание на морска почивка с незабравимо пътешествие в историята. Затова и вече разбирам защо българите определят този самобитен град като “морската столица” на страната си.

Вижте и още от региона:

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.