Новини

"Заговорът срещу Ленин. Историята на една непозната война" на Барнс Кар (откъс)

Издателство "Ера"

Издателство “Ера”

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> В рубриката “Четиво” Дневник публикува откъс от “Заговорът срещу Ленин.
Историята на една непозната война”, с автор Барнс Кар, предоставен от Издателство “Ера”

Когато през октомври 1917 г. Ленин взема властта и извежда Русия от Първата световна война, съюзниците трябва да предприемат действия срещу нарастващото му влияние. По нареждане на лидерите във Вашингтон, Париж и Лондон няколко оперативни служители в Москва подготвят опасния заговор.

Това е историята на шепа тайни агенти и на руснаци, противници на режима, които възнамеряват да превземат Москва, воюват срещу Червената армия и организират държавен преврат срещу съветския лидер Владимир Илич Ленин. Целта на съюзниците е да поставят техен избраник, който да върне Русия във войната срещу Германия. Последствията са ужасяващи – хиляди са арестувани и разстреляни, както военни, така и цивилни.

Операцията остава в историята като един от най-дръзките шпионски заговори. Историците я считат за неофициалното начало на Студената война. Барнс Кар прави единствено по рода си, изключително задълбочено изследване по темата. Той подбира неизвестни досега подробности от архивите на 20-ти век, за да ни разкаже за печалните събития.

Купете

Из “Заговорът срещу Ленин. Историята на една непозната война”, Барнс Кар

“Застреляха Ленин!”
Петък, 30 август 1918 г., е кървав ден за съветския водач, за един от висшите му служители и за някои от най-ожесточените му врагове. Денят започва със стрелба и завършва със стрелба. Когато всичко свършва, шефът на ЧК е мъртъв, а Ленин лежи окървавен на алеята на един завод с два куршума в тялото. Изглежда, че в атентата участват агенти на съюзниците, или поне дърпат конците.

Мойсей Соломонович Урицки е първият застрелян в този ден. Убиецът е Леонид Акимович Каненгисер, 20-годишен поет и революционер. Бащата на Леонид е уважаван и заможен петроградски инженер, към когото хората се обръщат с традиционното “ваша чест”. Майката на Леонид е лекарка. У дома имат слуги и говорят повече на френски, отколкото на руски или идиш. Леонид, или на галено Льоня, завършва гимназия “Гуревич” в Петроград през 1913 г. Две години по-късно се присъединява към така наречената Народна социалистическа работническа партия.

За известно време Каненгисер е юнкер в Михайловското артилерийско училище в Петроград. По-късно твърди, че е имал връзки с антиболшевишка група, наречена Съюз на юнкерите-социалисти на Петроградския военен окръг. При избухването на революцията през февруари 1917 г. той е студент в Политехническия институт “Петър Велики”. Льоня се възхищава на Керенски и е един от юнкерите, които се опитват да защитят Зимния дворец от болшевишкия преврат. После тръгва на кръстоносен поход срещу червените. Заявява, че е готов да жертва живота си в борбата.

“Синът ми Леонид винаги е бил много импулсивен още от дете и е имал изблици на изключителна възбуда, в които стигаше до наглост – казва по-късно пред ЧК баща му, Аким Самуилович Каненгисер. – Затова възпитанието му беше много трудно, обезпокоително начинание.”

Леонид започва да пише поезия в юношеските си години. Малко преди революцията той рецитира някои от произведенията си в “Спирката на комедиантите”, сутеренно кабаре на “Марсово поле” № 7, тренировъчния плац на армията близо до Летния дворец в Петроград. Думата “спирка” вероятно означава непостоянно място. Експресионистичната картина на Сергей Судейкин “Спирката на комедиантите” изобразява слабо осветена сцена, на която има шут, маскиран арфист и гола жена, гледаща в огледало.

В кабарето Льоня успява да се отърка в литературни величия като Анна Ахматова, Борис Пастернак и други корифеи на Сребърната епоха[1] на руската култура от началото на XX в. Освен това често посещава клуб на име “Бездомното куче”. Но това е “зловещо, срамно място”, както казват от ЧК, което не трябва да се бърка с прочутото едноименно литературно кафене, затворено в началото на войната. От ЧК твърдят, че Льоня нямал истински поетичен талант, но обичал да общува с хора, които имат. Въпреки това петроградският литературно-политически месечник “Северни записки” публикува негови стихове.

По-големият брат на Каненгисер, Сергей, се самоубива през 1917 г. Друг негов брат, делегат на Петроградския съвет, случайно се застрелва, докато зарежда револвера си. Младежите от семейство Каненгисер са “неуравновесени”, както по-късно се изказва един техен познат пред ЧК. “Един ден, когато говорехме за Бог – спомня си за Льоня неговият приятел Владимир Гинзбург, – той ми каза, че Бог съществува и ми заръча да прочета Евангелието, в което според него бил намерил нещо специално.”

През лятото на 1918 г. Каненгисер започва да скита далеч от дома. Казва на баща си, че има приятелка. В чекисткото му досие тя е вписана като Палада Олимповна Богданова-Белская, поетеса, която провежда литературни четения в дома си. В ЧК я определят като легендарна прелъстителка, бохемка и “шарло” (на френски “клоун”). “Безнадеждна графоманка и нимфоманка, която обичаше както мъже, така и жени – пише в досието ѝ. – Влачеше след себе си цял керван от самоубийци – обожателите си, които е изоставила… Компенсираше липсата на талант с плодовитост и екзалтация.” В досието се споменава слухът, че Палада била любовница на бомбаджията на Савинков Игор Сазонов точно преди да убият Плеве.

Когато стават любовници, Палада е на трийсет, а Льоня – на деветнайсет. Тя използва всеки повод да задържи вниманието му, включително като му пише дълги писма (графоманията). Бащата на Льоня се тревожи от дългите отсъствия на сина си и импулсивната му и романтична натура. Младежът води потаен живот, но отрича да е участвал в каквито и да било антиболшевишки дейности. Майка му обаче е убедена, че играе някаква опасна игра.

Но защо Каненгисер убива Урицки?

Според една версия от ЧК са публикували списък с двайсет и пет души, които са екзекутирали, и Льоня открива, че един от тях е неговият хомосексуален любовник. Друга история гласи, че заповедите за разстрел на двайсет и петимата са подписани от Урицки и Александър Соломонович Йосилевич и че Льоня е бил съкрушен при мисълта, че евреи убиват евреи.

Но ЧК има друга теория. Според тях Урицки е убит, защото е знаел, че Каненгисер и негови революционни другари тайно са организирали отряд от атентатори и планират преврат в Петроград.

***

Мъжът, застрелян от Льоня, Мойсей Урицки, е украинец и първоначално е меншевик. През войната преминава на страната на болшевиките. Говори се, че бил пламенен революционер и човек с неразбиваема логика, деен, ожесточен болшевишки фанатик.

“Той осмиваше всички онези красноречиви речи, пълни с патос за великото и красивото – спомня си за него Анатолий Луначарски, министър на просвещението и изкуството при Ленин. – Гордееше се с уравновесеността си и обичаше да играе с нея, дори стигайки до очевиден цинизъм… За него нямаше живот извън работническото движение. Огромната му политическа страст не къкреше или бълбукаше… Затова той я изразяваше единствено с действие – изключително ефективно действие.”

Като началник на ЧК в Петроград Урицки използва арести и екзекуции в опит да изчисти града от антисъветската съпротива. Той е техният “най-страшен враг”, казва Луначарски. Урицки бил против екзекуциите, но ги приема като целесъобразни. Луначарски го смята за добър и любезен човек, който върши “неблагодарна” работа.

Сутринта на 30 август Каненгисер се прибира вкъщи за няколко часа и играе шах с болния си баща. Льоня изглежда напрегнат и разтревожен. Разстройва се, когато изгубва партията. Слага си черно кожено яке и фуражка със студентската си значка и в десет часа тръгва към “Марсово поле”, за да наеме велосипед. След това отива пред службата на Урицки в Комисариата на вътрешните работи на Дворцовия площад. Носи револвер “Колт”, който има от три месеца.

Льоня пристига при Урицки в 10,30. Оставя велосипеда отвън, после влиза тихо и сяда в приемната. Изпушва цигара, гледайки колелото си. Половин час по-късно влиза Урицки с костюм и вратовръзка. Льоня става и изважда револвера от джоба на куртката си. Стреля веднъж. Куршумът улучва Урицки в окото.

Изстрелът проехтява оглушително в малкото фоайе. Помещението се изпълва с дим, Урицки пада и от раната бликва кръв. Настава паника. Льоня побягва навън и се качва на колелото. Операторът на асансьора хуква след него, докато той яростно върти педалите към Александровския площад. Група чекисти скачат в автомобил и се включват в преследването.

Когато всички излизат на площада, чекистите извикват на Льоня да спре. Няколко войници наблизо стрелят по него. В суматохата един от войниците изважда сабята си и се втурва към друг войник.
– Не мен! – извиква той. – Онзи с колелото!

Льоня пресича площада и продължава по улица “Мошкова”. Чекистите вземат втора кола, принадлежаща на германското консулство. Стрелят по Льоня. Той също стреля. Завива рязко в една пресечка на улица “Милионна”, пада от велосипеда и си навехва крака. Накуцвайки, изтичва в един заден двор и намира отворен вход на близката жилищна сграда. Хуква нагоре по вътрешните стълби и почва да чука по вратите.

Чекистите и войниците нахлуват в улицата, като стрелят напосоки. Най-сетне един княз от стария режим отваря вратата си и вижда пред себе си в коридора отчаяния младеж, облян в пот.
– Гонят ме! – извиква Льоня. – Спасете ме!
– Махай се – отговаря князът и затръшва вратата.
Льоня почуква на друга врата.
– Спасете ме! – извиква.
– Не мога – отговарят му.

Накрая Льоня нахлува в един апартамент, като изплашва жената вътре, и грабва едно палто, което облича върху куртката си. Опитва се да се измъкне по главното стълбище на сградата, но чекистите го хващат там, отнемат револвера му и го задържат. Натоварват го в колата и го отвеждат в щаба.


[1] Авторът визира т.нар. поети от “Сребърния век”, творили в началото на ХХ век, едни от най-талантливите руски лирици. – Б. ред.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.