Новини

"Ирационална, вредна за македонците" позиция – Заев с безпрецедентни критики към България

Писмо от Веселин Божков,
един българин с македонски корени,
до г-н Зоран Заев:

“Кутията на Пандора вече е отворена и връщане назад няма. За добро или за зло.
Може би имаше шанс, допреди България de facto да наложи вето, за избягване на конфликта и поредното замитане на нерешените въпроси под килима, но за това вече е късно. Пак казвам – за добро или за зло. Темата е публична, спорът е публичен, а какофонията расте ли, расте.
Балканският нрав е буен и горделив. Ако днес му изпуснем края и оставим народите ни да се хванат за гърлата така, както само балканците умеят, се страхувам, че това ще продължи твърде дълго. Страхувам се, г-н Заев, мили братя македонци, че ще завещая на сина си омраза, ненавист и конфликт с най-близкия ни народ на тая клета земя – с македонския. Пиша ви това писмо с много любов, с много болка и със слаба, но все пак – надежда.
Първо искам да внеса едно разяснение. Сигурен съм, че не малко македонци са обидени и усещат живия интерес на българите и българските искания като несправедливо вмешателство във вътрешните работи на една суверенна държава. Извън политическите реалности и условности, за които обикновен гражданин като мен може само да гадае, искам да ви уверя, че въпросът далеч не е само за македонската идентичност и език. За първи път от много години насам из българското общество цари единомислие и консенсус по някаква тема. Прецедент в моя живот. Но това единомислие в сърцевината си, в темела си, не е нито от обикновена балканска злоба, нито от шовинизъм, нито от омраза към вас. Няма да отрека – тези неща се виждат понякога, но само защото живеем във време, в което е твърде лесно мръсотията да изплува на повърхността и да скрие същинското.
Българите сме обединени не защото изпитваме удоволствие да поставяме под съмнение вашата идентичност и история, вашия език. Обединени сме, защото това е въпрос и за нашата идентичност. За нашата същност.
Значителна част от днешните българи сме наследници на български македонци, г-н Заев. И под значителна имам предвид милиони. Аз самият съм наследник от една страна на български род от Куманич (днес Дасото), прогонен от гърците през 20-те, а от друга на род от село Гърмен, Гоцеделчевско. Дядо ми от Гърмен, мир на душата му, покойник е вече, се казваше Крум. На българския хан. Съпругата ми е наследник на рода Гърневи от Либяхово (днес Илинден) и е сродница на Борис Сарафов, а има по друга линия и деди в село Мусомище в Пиринския край.
И това е само пример, един от многото, прашинка в пустинята. Голяма част от българите днес сме преки наследници на български македонци. Ето защо въпросите за историята и идентичността на македонците не са някакво своеволно заяждане или прищявка. Това са въпроси за нас самите и ние не можем да ги подминем.
Преди да продължа искам ясно и категорично да заявя, че Република Северна Македония е днес без никакви съмнения независима и самостоятелна държава и никой не може и не бива да се опитва пряко волята на гражданите ѝ да оспорва този факт.
Същевременно обаче нашите две държави днес съществуват чрез два паралелни исторически наратива, чрез две взаимноизключващи се истории. Ние трябва да преоткрием общото, братското, близкото или ще изпаднем в поредния омагьосан кръг на безсмислена балканска омраза. По-лошо: на безсмислена братска омраза. Аз вече виждам, че мненията стават все по-крайни, обидите все по-силни и бъдещето все по-мрачно. Горим мостовете си и няма да оставим дори брод на децата си. Колко жалко е това!
Не зная какво стана от септември насам, г-н Заев. За широката общественост изглеждаше, че нещата се движат – бавно, но напред. Сякаш изведнъж се втвърди тонът. Дали българското вето беше правилно ми е трудно да кажа. Не зная какви бяха политическите договорености, какви очакванията, какво се направи и какво не. Но ако някой от нашите политици е ползвал темата за вътрешна употреба с оглед предстоящите избори – да бъде трижди проклет!
Стореното – сторено. Един ден това щеше да се случи по една или друга причина. Духът от бутилката е вече свободен и връщане назад няма. Или въпросите ще бъдат решени, или омразата ще ни погълне.
г-н Заев, драги братя македонци, има само един начин да решим този грозен спор. Само истината може да ни направи свободни! Истина, основана само и единствено на факти и реални документи, на истински исторически извори.
Историческата комисия между двете държави е очевидно импотентна по отношение на тази задача. Нека тогава променим формата на дискусията. Живеем във време, в което има достатъчно инструменти, които да осветлят пътя ни.
Нека поканим международни, доказани експерти – историци. Ако трябва от по-далечни държави, нека не са от Балканите. Нека пред тях, но и същевременно публично, стига вече закрити врата!, се разгледат историческите извори и документите и се сравнят двата исторически наратива. Нека международните експерти изразят мнение на база предоставените доказателства.
Нека направим мащабно ДНК изследване в двете държави, за да отхвърлим или приемем тезите за еднакъв/различен етногенезис на българи и македонци.
Нека поканим експерти лингвисти, нека те публично заявят мнението си по езиковия въпрос.
Нека дадем шанс на хората и от едната, и от другата страна да споделят семейните си истории, да разкажат за дедите си. И хубавото, и лошото.
Нека сравним традициите и обичаите, фолклора, митовете и легендите си, гозбите си, носиите си, песните и стиховете. Па нека след това всеки да отсъди – колко сме различни и колко сме еднакви.
Мили братя македонци, ако ние направим всичко това безкористно и чисто, с международно експертно участие и пълна прозрачност и публичност, ако се възползваме от съвременните технологии и достижения на науката, ще приключим с един абсурден спор. Ще станем свободни.
И нека за финал да не забравяме, че само лъжците се плашат от истината и я избягват на всяка цена!

С уважение,
Веселин Божков”

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.