Новини

"И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи" на Елена Кръстева (откъс)

Издателство "Кръг"

Издателство “Кръг”

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> В рубриката “Четиво” “Дневник” публикува откъс от “И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи” с автор Елена Кръстева, предоставен от издателство “Кръг”.

Ваятелят Георги Чапкънов като герой на книга! “И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи” разказва за пътя и великите срещи в живота и изкуството.

Коя е жената, чиито черти вдъхновяват Георги Чапкънов да извае статуята на София? Как Радой Ралин става спасител на паметника на Чарли Чаплин в Габрово? При какви обстоятелства великият актьор Константин Кисимов втрещява една кралска кобра в Индия? Защо гениалният режисьор Федерико Фелини избира тъкмо Чапа да вае портрета му? Какви ли още истории щяха да разказват статуите и портретите, излезли изпод ръцете на Георги Чапкънов, ако можеха да говорят?

Журналистката Елена Кръстева разкрива някои от най-интересните от тях в книгата-албум “И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи”.

Луксозният том от 132 цветни страници включва снимки от архива на Георги Чапкънов и исторически кадри, заснети от журналиста и фотограф Иван Бакалов в ателието на скулптора.

Книгата излиза с финансовата подкрепа на Министерството на културата и логото на издателство “Кръг”, а оформлението е на художника Дамян Дамянов.

“В тези нелеки за всички времена решихме да издадем именно тази книга, защото това е нашият начин да подкрепим хората на духа тук и сега. “И Чапа създаде света” е написана достъпно, предназначена за най-широк кръг читатели. Те ще се срещнат не само с шедьоврите на Георги Чапкънов, но и с непознати страни от неговия публичен образ, които авторката разкрива за първи път”, отбелязва главната редакторка на издателство “Кръг” Николета Руева.

“И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи” проследява пътя и великите срещи в живота и изкуството на Георги Чапкънов. Скулпторът е и разказвач, и главен герой, а спомените му са безценен извор за една безвъзвратно отминала епоха и нейните личности. Сред тях са Владимир Димитров-Майстора, Андрей Николов, Николай Райнов, Йордан Радичков и много други.

Между страниците на великолепния том читателите ще открият още един талант на ваятеля – този на нежен поет, разкриват от “Кръг”.

Авторката на “И Чапа създаде света” Елена Кръстева е дългогодишен журналист със стотици интервюта със забележителни фигури в българската и световната култура. Настоящото издание е втората ѝ книга след биографията на художника Никола Манев “Животописни истории”.

Купете

Откъс от “И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи” на Елена Кръстев

На тавана в София и на покрива на света

Хрупаме фъстъци, пием водка. Или уиски. По­някога сме на домашна ракия.

Мине ли дванайсет на обед, ателието на ул. “Врабча” се превръща в Антимовския хан от Йовковия разказ. На гости идват всякакви – приятели, колекционери, колеги, кибиците в квартала. Чапа от­варя бутилка – каквато има в хладилника, и налива в малки чашки – “за да ни е сладка приказката”. Уж си до­шъл за малко, а не ти се иска да тръгнеш, понеже дома­кинът има добра дума и хубава история за разказване. От гостоприемството му се е възползвал кой ли не – и някогашният посланик на САЩ Джеймс Пардю, комуто прави портрет, и писатели, музиканти, художници, и хайлайф персони.

“От покрива на София виждам други покриви. От много години съм свикнал да живея нависоко. По тавани още от дете – като ученик в Художествената гимназия на София съм овършал кой знае колко тавана. Тогава ра­ботата беше такава, че софиянци даваха под наем един таван, който за нищо не става, и като го направиш го­ден за живеене, те изгонват и търсиш друг. Кой знае кол­ко тавани съм обзавел в София, това касае едно почти циганско съществуване. Коренякът софиянец отдаваше под наем на по-платежоспособни тавана си. Затова съм свикнал да живея нависоко, но съм така устроен, че не гледам отвисоко”, прехвърля картини от бита си Чапа.

Също като собственика си ателието на покрива е цяла вселена. Скелети на козли, препарирани сови и дру­ги птици се борят за внимание и подсещат, че на мла­дини той е бил запален ловец. Плитка чесън мирно до­бросъседства с икона на свети Георги, който убива змея, стените пък са превърнати в агиттабло с лозунги и табели от типа “Добрата хигиена”. Вижда се корица на Вапцарова стихосбирка, портрет на младата Цола Драгойчева и вестникарска изрезка с многозначително заглавие “Бикините са огледало на женската душа”.

Навсякъде се мяркат инструменти, прилича на стар таван, в който някой години е трупал своите си “съкровища”.
Всичко подсказва, че си попаднал в необикновено свър­талище, но няма и ни най-малък намек, че господарят му е съавтор на българския герб и създател на шедьоври, пред които светът занемява. Както и че през декември 2002-ра в Лувъра неговата скулптура “По­хищението на Европа” предизвиква по-голямо внимание от Венера Мило­ска. Тя донесе на Чапа златния медал от Националния салон за изящни из­куства и го качи на покрива на света.

От години заедно с другите ат­рибути в ателието на Чапа виси и стар календар със снимка на Густав Климт. “Не ми е чак любим, но е ве­лик бе! В тая шибана епоха, в която е живял, какви неща е направил! Ис­тински неща. А сега… сега са ония с инсталациите.” Обикновено скулп­торът не коментира чужди рабо­ти, но претенциите за изкуство на “ония с инсталациите” явно му ид­ват в повече, защото отсича: “Зако­ните и за реалистичното, и за модер­нистичното са еднакви! И като не можеш да ги спазваш, като не можеш да рисуваш – махай се! Умението го имаш свише и от тук нататък раз­виваш. Законите в изкуството не са за нарушаване, а за спазване! Остана­лото са глупости! Глу-пос-ти!”.

Впрочем това е цензурираната версия на думите му, на живо Чапа е по-рязък.

Говори ли за Академията, в гласа му се прокрадва възмущение – обидно е преподавателите да са повече от студентите – казва Чапкънов. Зад гърба му са 23 години като преподавател в Националната художествена академия. В края на прес­тоя си там става професор и основател на специалност “Художествена обработка на метала”, която съществу­ва и до днес.

Че точно металът, а не камъкът или керамиката, е неговото изразно средство, разбрал рано, защото обича да опитва различни техники: “В метал идеите се осъ­ществяват по-лесно, ако нещо се двоумиш, защото си видял два-три образа, можеш да повториш с малки ко­рекции, това пак са оригинали. Правя нещата от восък или глина, след това се отлива, обработвам метала и така…”.

Да бъде даскал, както сам се нарича, не било мечта на живота му, но това се оказал единственият начин да ос­тане в София. “Тогава софийското жителство се даваше много трудно. Трябваше да спечеля конкурс във висш ин­ститут или да работя в “Кремиковци”, да бъда ватман или павьор. Или да се оженя за софиянка. Но това не можех да си го представя, след като нямаше такава, която да обичам?”, реди преживелици от онези времена Чапа.

Макар изпод ръцете му да са излезли шедьоври на скулптурата, така и не е допуснат да преподава точно това, а го взели в катедра “Рисуване”. По собствените му думи там имал късмета да го обичат двама души, които били важни – Петър Чуховски, който преподавал “Перспектива”, и д-р Кръстю Чоканов по “Пластична анатомия”. “И други ме обичаха, но тези двамата бяха важни – професори и голяма работа! А аз съм млад дас­кал в Академията и провеждам изпит – подреждам не­щата на студентите едно под друго и слагам примерни оценки на някои от ателиетата. Обаче имах тактика: шестици нямаше – шест e за Леонардо, не за някакви студенти там първи-втори курс. Но и двойки няма. И всички минават.”

За малко обаче тази тактика да не проработи, за­щото в залата пристигат “фактори в Академията, кои­то днес никой не помни, а няма и защо”, както се изразя­ва Чапа. Като видял окачените работи, Дончо Вълчев се развикал: “Две! Две!”. Към критиките се присъединил и шефът на катедрата Иван Петров. “Абе как си написал такива високи оценки?” – пита ме. Казвам – няма шес­тици! “Ама тва е за двойка”, казва Дончо Вълчев за рабо­тата на Ангел Станев. И аз му викам: “Абе Дончо, ако ти можеш да нарисуваш такова стъпало като Ангел, тогава му пиши двойка”.

Накратко, и за Чапа, и за студентите му работите отивали на зле. Тогава обаче се намесили двамата кори­феи Чуховски и Чоканов. “Я оставете, човекът си знае какво е написал. Вън!” Така прочутите днес скулптори Ангел Станев и Емил Попов изкласили.

За свои учители Чапа признава единствено антич­ните и ренесансовите художници и преподавателя си по скулптура в гимназията Петър Рамаданов. Стане ли дума за тях, казва: “Аз знам, че моите учители – ан­тичните и ренесансовите художници, са недостижими. След като стигнеш до тоя извод, нещата стават малко по-лесни. Не е нужно да се блъскаш като идиот, за да ги надминаваш, а достойно да се наредиш до тях – колкото по-наблизо, толкова по-добре. Всеки от тия мои учите­ли е с неподражаем стил и възможности и реализации и това, което мога да направя, е лекичко да се опитвам да ги следвам, без да се опитвам да се намесвам в тяхното върховенство. Това ми дава спокойствие да гледам всеки без притеснение в очите: “Аз съм това, толкова мога, гледайте си работата”.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.