Новини

Кой и накъде ще води ДПС

Мустафа Карадайъ е избран за председател на ДПС на 24 април 2016 г.

© Надежда Чипева, Капитал

Мустафа Карадайъ е избран за председател на ДПС на 24 април 2016 г.

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> “При условията на демокрация всеки може да се опита да стане председател на ДПС, но опитът да заеме мястото на Мустафа Карадайъ е все едно да тръгне с колело да покорява Луната.”

Това според сайта 24rodopi.com е реплика на Ахмед Доган от миналата година. Потвърждение от партийния елит дали това са наистина думи на почетния председател на ДПС няма, но твърдението изглежда близко до истината.

При избора на нов председател на ДПС тази събота (12 декември) няма интрига, доколкото единственият кандидат е сегашният ръководител Мустафа Карадайъ. А ако нямаше законови изисквания, националната конференция на партията щеше да бъде отлагана още.

Очакванията към събитието са дали и каква реч ще има Доган (преди изнасяше доклади) – насочена повече към членове и симпатизанти или за външна употреба, след като последната му публично видяна изява беше в началото на август зад храстите на резиденцията му в Росенец с няколко реплики към протестиращите срещу незаконното строителство на т.нар. летни сараи и срещу модела “Пеевски”. Месец по-рано ДПС струпа там членове, докарани от цялата страна, за да пазят като жив щит незаконните огради и ограничения достъп до плажа. Малка група от тях бяха допуснати в двора, а партията разпространи видеокадри, в които Доган им каза само, че се гордее с тях и че за пореден път установил, че много ги обича. Затова пък от импровизираната реч и жестове на Карадайъ (всички си се кланяха и пляскаха взаимно) пролича страхопочитанието му към почетния председател.

Събитията и разкритията за резиденцията в Росенец, действията на личната НСО охрана на Доган и полицията поставиха ДПС под широк обществен интерес и показаха скритата й роля и влияние във властта на различни нива. Те обаче едва ли ще се отразят на решенията и гласуванията по време на националната конференция и има ли някакъв ефект от тях за подкрепата към партията ще проличи на парламентарните избори догодина.

Другото интересно ще е дали доскорошният председател на младежката организация (в продължение на осем години) и евродепутат Илхан Кючюк ще стане заместник на Карадайъ, тъй като това може да се тълкува като знак за бъдещо издигане на Кючюк. Само преди няколко седмици и той засвидетелства публично почит към Доган при избора на негов наследник начело на младежите в ДПС – Сезгин Мехмед.

Заради отлагането с година и половина ДПС ще трябва да проведе онлайн националната си конференция, за да спази противоепидемичното ограничение за събиране на повече от 30 души, но и да избегне хипотезата, в която може да бъде поискано закриване на партията, ако върховният й орган не заседава повече от пет години.

Онлайн събитието обаче изглежда по-скоро улеснение, отколкото пречка за ДПС, която в последните години е още по-затворена за медии и общественост. А сред депутатите й и висши партийни кадри има нещо като омерта да говорят за реалната роля на Доган и тази на скандално известния й депутат Делян Пеевски и взаимоотношенията и влиянията помежду им.

Кой властва в ДПС

“ДПС си има реален лидер и няма никакво значение кой формално стои начело”, смята социологът Юрий Асланов, според който партийното събитие ще е скучно и няма да се разбере дали зад кулисите става нещо.

Според политолога Евгений Дайнов всеки път, когато в ДПС се появи човек със самостоятелна тежест, присъствие и качества като Касим Дал или Лютви Местан, той не успява да се закрепи на ръководен пост. Заради това Мустафа Карадайъ може да остане формално начело, докато няма самостоятелно присъствие и докато Ахмед Доган иска той да бъде председател на ДПС. Политологът обаче коментира още: “В ДПС много отдавна никой външен не знае какво става, защото те се затвориха като мида.

24 април 2016 г. - последната присъствена национална конференция на ДПС и една от последните публични появи на Ахмед Доган.

© Надежда Чипева, Капитал

24 април 2016 г. – последната присъствена национална конференция на ДПС и една от последните публични появи на Ахмед Доган.

Депутатът Мустафа Карадайъ бе избран за председател на партията на Ахмед Доган на 24 април 2016 г. – няколко месеца след скандала с отстраняването на Лютви Местан от поста. Той формално представлява ДПС в страната и чужбина, където според публикации в партийния сайт не пропуска да напомня: “Д-р Ахмед Доган, създавайки българския етнически модел, ориентира България към НАТО и ЕС”, “Уникалната формула “Български етнически модел”, чийто създател е д-р Ахмед Доган, респектира и днес. Този модел поставя високи отговорности пред нашата партия. ДПС има активна и значима роля за определяне и запазване на евроатлантическата ориентация на страната” или “Нашият почетен председател д-р Ахмед Доган винаги е казвал, че младежите задължително трябва да бъдат част от правенето на политики”.

А почетният председател се появява само в разкази за държани речи пред партийния елит в края на годината. След събитията в Росенец и последвалите антиправителствените протести пресцентърът на ДПС припомняше във фейсбук речи на Доган от миналото.

Другата ключова фигура в ДПС – депутатът и бизнесмен Делян Пеевски, обаче не се е появявала публично от юни 2019г., когато няколко пъти отиде на работа в Народното събрание. В пандемията от коронавирус станаха известни някои негови дарения за болници в страната. В медийни изявления на бивши членове на ДПС се приписва по-голяма роля ту на Доган, ту на влиянието на Пеевски. Ако по нещо тези анализи си приличат – то е за влиянието на двамата върху премиера Бойко Борисов и определени решения.

“Никой няма представа също каква е точно властовата позиция на Делян Пеевски в ДПС. В едно интервю Касим Дал беше казал, че Пеевски е най-силният човек – нямам никаква представа дали е така. Дори и да е най-силният, аз не виждам как ще се опита да се заеме с публична политическа роля. Веднъж се опита да стане шеф на ДАНС и не му се получи”, каза политологът Евгений Дайнов в коментар пред “Дневник” за позициите в ДПС. Според Асланов дори и в сегашната обстановка Делян Пеевски да е малко позабравен и “да не е онази мишена на гняв, която беше”; дори и да е потънал, “защото осъзнава, че не е симпатичен образ”, ролята му остава непроменена.

29 май 2019 г. - една от редките появи на депутата Делян Пеевски в парламента.

© Юлия Лазарова

29 май 2019 г. – една от редките появи на депутата Делян Пеевски в парламента.

Засега не е официално потвърдено дали Доган и Пеевски ще се включат по някакъв начин, дори и чрез видеовръзка, в откритата или закритата част на онлайн конференцията на ДПС. Но специална поява на Пеевски е малко вероятна.

Какво иска и може ДПС

От началото на мандата ДПС твърди, че коалицията между ГЕРБ и “Обединените патриоти” е нехомогенна и не може да управлява; от поне година – че е нужен национален консенсус между партиите за приоритетите на развитие на страната; от няколко месеца – засилва критиките си срещу управлението и проваля кворума в парламента.

От ръководството официално казват, че ДПС е опозиция и ще се държи като такава до края на мандата. Зад позата на опозиция обаче поръчките, назначенията и жестовете към партията на Доган продължават. Например всички решения на държавата, свързани с неговия ТЕЦ “Варна”.

Секретари на няколко областни съвета на ДПС, с които “Дневник” се свърза, не пожелаха да изразят очакванията си какво да прави партията и какво ще се обсъжда в събота.

“Последните четири години бяха успешни за ДПС – тя не участва публично в управлението на държавата, но реално получи повече, отколкото “Обединените патриоти”, макар и да се показваше напрежение между двете политически сили на публиката. В последните месеци ДПС поде по-критичен тон, но това е заради предстоящите избори – предстои ново раздаване на ролите и ДПС започва да се разграничава от ГЕРБ и настоящото управление”, смята Юрий Асланов.

За него говоренето на ДПС за консенсус между партиите за приоритетите за развитие на страната и формиране на програма за управление е по-скоро политическо красноречие с цел печелене на по-широки симпатии сред нови избирателни групи. По думите му движението е единствената партия, която разширява електоралната си база, докато останалите формации по различни причини са в криза.

Предизборни плакати на Ахмед Доган и Мустафа Карадайъ за парламентарните избори през 2017 г. в Джебел.

© Анелия Николова

Предизборни плакати на Ахмед Доган и Мустафа Карадайъ за парламентарните избори през 2017 г. в Джебел.

Според Евгений Дайнов обаче има сериозен предизборен проблем, тъй като ДПС бележи електорален спад спрямо парламентарните избори през 2009 г., когато има около 620 хил. гласа. Политологът оценява, че от една страна, Ахмед Доган не е успял да отвори партията и да привлече по-будни млади българи, както искал, от друга, има отлив на турски гласове, заради което се прави опит за компенсация с контролирани ромски гласове, за да не падне под 400 хил. гласа електоралната подкрепа. Заради това той смята, че при 400 хил. гласа на следващите избори поведението на ДПС ще бъде невидимо в политиката, но задкулисно енергично ще се опита да поеме власт; а при гласове, близо до 500 хил. – ще може със самочувствие да се заявява публично, докато отзад с извиване на ръце иска повече власт.

Според последните социологически проучвания ДПС не е трета политическа сила, ако изборите бяха сега, тъй като това място се заема от партията на Слави Трифонов.

“С провокацията, която спретнаха на “Росенец” – на масовото плажуване да докарат обикновени отрудени хора от Родопите в опит да произведат етнически сблъсък, Доган и Карадайъ целяха да си решат проблема с турските гласове, но без успех. Там се счупи и духът на ДПС, защото тогава моментално се заговори във всички общности в страната – цитирам: “Нашите малко се поизложиха.” Заради това в ДПС има да се върши тежка политическа работа, която Карадайъ не може да свърши”, смята Евгений Дайнов. Според него и не е ясно дали Ахмед Доган също може да я свърши, защото напоследък изглежда “изпаднал от времето, а не – вътре в него”. Той каза още, че няма представа дали, макар да е фактор в ДПС, Делян Пеевски ще иска да води задкулисни преговори след изборите и не знае дали би могъл да върши тежка политическа работа.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.