Общество

КФН сигнализира за измами от нелицензирани инвестиционни посредници



КФН провежда последователна политика за защита на интересите на потребителите на финансови услуги и за предотвратяване на извършването на инвестиционни дейности и услуги от нелицензирани лица, съобщиха от пресцентъра на комисията.

В КФН постъпват множество жалби срещу дружества с наименования „Капитал Инженеринг“ АД (предишно наименование „Финанс Инженеринг“), „Гранд Истърн Маркет“ ЕООД, „Маркет Прогрес“ ЕООД, „Интернешанъл Мениджмънт Брокерс“ ЕООД (предишно наименование „Алтернатива Файненшъл“), „Алтернатива БГ“ ЕООД (преименувано на „Булион Ваулт ЕЕ“), „Позитива Фронт Офис“ ЕООД (предишно наименование „Позитива Кепитъл“) и „Позитива Юръп Хедкуортърс“ ЕООД.



КФН предупреждава потребителите, потенциалните инвеститори и обществеността, че посочените дружества нямат издадени от КФН лицензи като инвестиционни посредници. Поради тази причина посочените дружества нямат право да извършват дейност по предоставяне на инвестиционни услуги и/или инвестиционни дейности по смисъла на чл. 6 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) на територията на Република България, нито да получават по свои банкови сметки парични средства с цел инвестирането им във финансови инструменти.

Предоставянето на инвестиционни услуги и извършването на инвестиционни дейности може да се осъществява само от акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на управление на територията на Република България, получило лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник при условията и по реда на ЗПФИ. В този контекст, на територията на Република България инвестиционни услуги могат да бъдат предоставяни само от:

инвестиционни посредници, лицензирани от КФН;

инвестиционни посредници – банки, лицензирани от БНБ;

инвестиционни посредници, лицензирани от компетентните органи на други държави членки на Европейския съюз и предоставящи инвестиционни услуги на територията на Република България по реда на закона (Глава 4, Раздел II от ЗПФИ);

инвестиционни посредници от трета държава, предоставящи инвестиционни услуги на територията на Република България по реда на закона (Глава 4, Раздел III от ЗПФИ).

Подробна информация за лицензираните инвестиционни посредници и банки, имащи право да предоставят инвестиционни услуги на територията на Република България е налична на интернет страницата на КФН – http://212.122.187.59/public/index.php?lang=bg.

Индикация за това, че потенциалният инвеститор е обект на измама, може да бъде обстоятелството, че наименованието на дружеството, посочено в договора като инвестиционен посредник, се различава от наименованието на дружеството, по чиято сметка следва да се преведат паричните средства. Последното бива наричано „обслужваща компания“ или „попечителска компания“. В ЗПФИ, както и в останалата приложима уредба, свързана с дейността на инвестиционните посредници, не съществуват понятията „обслужваща компания“ или „попечителска компания“ за целите на предоставянето на инвестиционни услуги и дейности по смисъла на цитирания нормативен акт.

КФН предупреждава потенциалните инвеститори, че преди да преведат паричните си средства за търговия с финансови инструменти винаги трябва да проверяват на интернет страницата на КФН дали съответното лице, по чиято сметка възнамеряват да извършат превода, има лиценз като инвестиционен посредник.

Тази проверка следва да се извърши на интернет сайта на КФН – http://www.fsc.bg/bg/ и/или на сайтовете на компетентните органи от Европейския съюз, както и на интернет сайта на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) – https://www.esma.europa.eu/.

На интернет страницата на КФН е наличен и списък на инвестиционните посредници, които са уведомили КФН за намерението си да предоставят финансови услуги на територията на Република България: https://www.fsc.bg/bg/podnadzorni-litsa/notifikatsii/notifikatsii-polucheni-v-kfn/.

Търгуването чрез посредник, който не фигурира в посочените списъци, означава, че същият извършва дейността си незаконно, без необходимия за това лиценз. Това води до липса на сигурност относно инвестираните средства.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.