Новини

Лекции за "глобалните злодеи". Колко невидима подкрепа стои зад явлението "Мирчев"

Университетски преподавател разпространява расистки и конспиративни теории, а се оказва, че съвсем не е сам. На "негова страна" е бездействието на институциите и мълчанието на учебниците.

© Николай Дойчинов

Университетски преподавател разпространява расистки и конспиративни теории, а се оказва, че съвсем не е сам. На “негова страна” е бездействието на институциите и мълчанието на учебниците.

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> Анализът е препубликуван от “Свободна Европа”.

Преди дни стана ясно (етичната комисия на СУ започна проверка – бел. ред.), че проф. Михаил Мирчев в ролята си на университетски преподавател на студенти от Софийския университет си е послужил с расистки квалификации и е изтъкнал редица твърдения, сродни с теорията на конспирацията. На това отгоре говорителят е заснел лекциите си и ги е споделил в YouTube, придавайки им в някаква степен историческо значение или поне очакването, че видеата ще се гледат, обсъждат и споделят още доволно дълго време по модела на Вазовото “и мойте песни все ще се четат”.

Средство за обяснение на света

Расизмът и конспирацията са много разпространени средства за обяснение на света. От историята е известно, че те си пробиват път по два основни начина. Първият е реториката. Тя е разбираема, достъпна и обяснява всичко чрез задкулисни заговори на група глобални злодеи, тласкащи битието към неотклонима деградация. Вторият е бездействието на публичните институции. Те са тези, които би следвало да са ангажирани с обучението на индивидите за това как се борави с информация, как се установява манипулация, как се преценяват фалшивите новини.

Речта на проф. Мирчев е пълен расистко-конспиративен комплект. Начева с малцинствата – универсалният виновен за всички тегоби на човечеството. Според него ромите, “когато извършват престъпления, настояват да не бъдат залавяни и вкарвани в затвора”, а мигрантите от Близкия Изток са “примитивни”, “годни само за някакъв много примитивен ръчен труд”, “доста агресивна общност с много агресивно поведение”. По този начин преподавателят се вписва в конспиративното митотворчество с националистически знак, според което мигрантите са дошли да разградят нашата цивилизация, да унищожат Европа и да дебългаризират страната.

Какво пише за малцинствата в учебниците

Факт е, че в българските учебници по история все още няма и дума за малцинствените общности, за миналото им, за приноса им в обществения живот. Няма нито един пример за евреин, ром, български турчин, татарин или друг, представен като полезна част от българското общество. Има само българи, сякаш светът е създаден и съставен единствено от българи и тук-таме техни зложелатели.

В учебника по българска литература няма нито един автор или текст на автор от малцинствен произход. Липсва дори трагичният разказ за живота на поета Мехмет Карахюсеинов-Мето, който прави опит да се самоубие, когато разбира, че смяната на името му е неизбежна. Случай, който илюстрира всеобхватната репресия на тоталитарния режим – за нея няма етнос, раса, пол и възраст.

От лекциите на Мирчев излиза, че циганите са част от локална, българска конспирация. Те не си плащат тока, раждат много деца и представляват заплаха за социалния мир. Клишета, които повечето медии възпроизвеждат съвършено безкритично, а училището не прави и минимално усилие да им противостои.

На антициганизма и подозренията в ромски заговор за завземане на държавата може да се отговори с факти: през 2014 г. излезе книгата на Велчо Кръстев и Евгения Иванова, озаглавена “Циганите по пътищата на войната”. От изложението на авторите стана ясно, че хиляди роми, смятайки себе си за пълноправни български граждани, са загинали в няколкото войни, водени от България в периода от Освобождението до 1945 г.

Как институциите реагират на прояви на расизъм

На 18 май 2020 г. съдът оправда главния прокурор, който си беше позволил да обиди ромското малцинство. Историята беше следната: ключов свидетел по дело с висок обществен резонанс се отказал от показанията си, а според Гешев този свидетел го сторил “така, както правят и циганите”.

Може да се каже, че съюзник на баналния расизъм се явяват и правораздаващите институции. Онези, чиято чувствителност към страданието би следвало да бъде достатъчно изострена. Пред конспиративните подозрения към малцинствата, генерализиращи приличните граждани и не дотам съвестно изпълняващите вменените им със законите задължения, се огъва дори съдебната система. Изглежда, че проблемът има дълбочина, която стряска.

Има и антисемитизъм

В лекциите си Михаил Мирчев не пропуска и българските евреи, универсалният виновник в очите на всеки конспиратор. На фона на липсващия евреин като елемент от колективното “ние” той настоява, че става дума за “привилегировано малцинство”. Че евреите не са точно наши съграждани, личи от твърдението му, че “има опасност България да стане еврейска държава”. И докато в читанката липсват всички етнически небългари, преподавателят използва образите им за страхообразуване.

Това клише е плод на инерционни стереотипи, зад които стои своя механика. Учебникът по литература например комфортно пропуска обстоятелството, че Валери Петров е от еврейски произход. Нобелистът Елиас Канети е евреин, роден в Русчук, но и за това авторите на учебникарските разкази мълчат. За сметка на това в читанката по история за последния гимназиален клас на изд. “Анубис”, публикувана през 2012 г. и все още актуална, на фона на безкритично разхвърляните понятия за фашизъм, комунизъм, авторитарен режим и терор в урока, посветен на преврата от 19 май 1934 г., е подметнато, че “и при деветнайсетомайците, както и при деветоюнската власт, в управлението имало много масони” (с. 231).

Твърдение, което практически отваря вратата на конспирацията, въвеждайки я съвсем официално в образователния процес. За масоните няма и дума за пояснение – кои са, какви са, кое налага споменаването им изобщо на такова ниво? Липсва дори едно изречение за тайните общества в историята на модерна България. Навярно се разчита на популярните представи да разгърнат смисловия потенциал на написаното.

В учебника на изд. “Просвета” от същата година приемането на Закона за защита на нацията в края на 1940 г. е отбелязано лаконично като “антисемитски” акт и нищо повече (с. 249). Хладно, констативно, ценностен дебат няма. Няма и дума за депортираните от т. нар. новоприсъединени земи 11 343-ма с еврейски корени, на които дори не е дадено българско гражданство. Действие дехуманизиращо, сторено в съглашение на властите и масовите нагласи. Така, както говоренето с расистка реторика днес се приема без тревога. За сметка на това на спасяването на еврейските съграждани от пределите на Царство България е отделена почти цяла страница. Отново – без дума за депортациите, отнетите столични имоти, задължителните жълти звезди върху дрехите.

Сорос, 5G, чипиране

Неотдавна Красимир Каракачанов нарече протестиращите против правителството “соросоидни НПО-та и партийки” – изказване, в което също се утаява съчетанието между антисемитизъм и конспирация, доколкото милиардерът Сорос е сред постоянните фигури в реториката на “световния заговор”. Това предизвика реакциите на организацията на българските евреи “Шалом” и на водещия израелски вестник “Йерусалим пост”.

На този фон са репликите от лекциите на проф. Мирчев: “5G е голямо бедствие. То върви заедно с коронавируса. 5G е другата технология, с която искат да ни побъркат”. Или това: “Стратегическата идея е да ни вкарат чипове, да станем контролирани и управляеми”.

Има и други подобни изречения, твърде далечни от научното поле в полза на обществото. Но съвсем в духа на конспиративните теории, които действат в пълно съзвучие с расизма, антисемитизма и национализма. Те отварят вратата за политическа кариера на всеки, въвел себе си в ролята на спасител с готова рецепта как се застава против всичките “глобални заплахи”. Те предоставят на конспиративния лидер ако не директна политическа власт, то несъмнено – влияние над колективното въображение. А през това време школото, институциите и представите за свободата търпят още един провал.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.