Новини

"Не може да напускаш къщата, без да казваш къде отиваш"

"Кратко въведение в любовта" от Роналд де Суза тази не е добър избор за романтичен подарък.

© “Колибри”

“Кратко въведение в любовта” от Роналд де Суза тази не е добър избор за романтичен подарък.

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> Текстът е препубликуван от рубриката на “Тоест” – “На второ четене”. Тя е за книги, публикувани преди поне година, които редакцията желае да препоръча. Заглавието е на “Дневник”.

“Кратко въведение в любовта” от Роналд де Суза

Превод от английски Паулина Мичева, изд. “Колибри” 2019

Да започнем оттам: това е от точно онези книги с мили заглавия, които да не подаряваш на обекта на любовта си, без да си я чел.

От една по-отдалечена гледна точка романтичната любов, за която предимно става дума в тази книга, започва да прилича на нещо твърде странно. В “Сън в лятна нощ” Шекспир може би казва няколко неща с образа на кралицата на феите, омагьосана да се влюби в мъж с магарешка глава. В тази книга философът Роналд де Суза често се обръща към Шекспир, за да обясни гледната си точка. Но говори и за друго – от история, през изследвания за настоящето, до спекулации за хапчета, които ще запазват любовта в дълготрайните отношения. Докато в една глава се говори подробно за Платон, в друга се споменава любовта между гризачите полевки, а има и няколко доста забавни комикса.

В самото начало, по подразбиране от заглавието (и професията на автора), очакваш от книгата да бъде много сериозна. Но бързо виждаш, че голяма част от нея е разказана през хумора. Той не го пести дори за собственото си поле – нарича една философска концепция “интелектуално героична, но комично абсурдна”. В смешките обаче нерядко има и важни въпроси, често отвъд ръба на общоприетото за “нормално” или “морално” (като например, че причината да има табу срещу зоофилията е, че животните не могат да дадат съгласие за секс; но, пита авторът, щом държим на това, как успяват да ни дадат съгласие да бъдат убивани и изяждани?).

Още от самото начало авторът възприема много отдалечена гледна точка – сякаш рядко е срещал влюбен човек. Тази позиция по една тема, толкова близка до сърцата ни, понякога се оказва нелепа, но друг път – неочаквано предизвикателна. Защо се влюбваме точно в тези хора? Дали е наистина защото имаме списък с изисквания (все пак много лица отговарят на тази обява)? А и представете си, че се влюбвате в някого, а по-късно срещнете друг човек, който много по-пълно отговаря на изискванията и очакванията ви – е, но ние вече сме влюбени, което до известна степен ни имунизира срещу новата любов. С други думи, възможно е любовта да е повече въпрос на случайност.

Купете

Или дори ако решим да прескочим леко обидния въпрос “кого”, появява се проблем и в следващата стъпка: защо обичаме точно този човек? Защото е самият себе си? А ако той внезапно извърши нещо, което не отговаря на нашата представа за него, и все пак твърди, че е автентично – дали не е по-вярно тогава, че обичаме своята донякъде нереалистична представа за този човек? Но дори да решим да не размишляваме прекалено по тези въпроси, все пак ще се сблъскаме с реалността на живота с нашия партньор, в който известна част от нещата ще остават неразбираеми – ако не им отделим сериозно внимание:

“Идеята, че всеки влюбен е вкаран в сценарий, който партньорът му не е чел, може да обясни защо влюбените се натъкват на толкова големи проблеми, когато спорят. Дори и вие, уважаеми читатели, сигурно сте установявали, че вашите аргументи – толкова убедителни и напълно логични – остават абсолютно неразбрани за възлюбения ви, когото се опитвате да убедите в правотата си.”

Вече започва да става ясно защо тази книга не е добър избор за романтичен подарък.

По дефиниция тя е пълна с много повече начални идеи, отколкото с докрай развити положения. Част е от огромната серия “Кратки въведения” на издателство Oxford University Press, от която до момента са излезли над 600 заглавия по много различни теми. В оригинал всички английски издания са с еднакви корици, в джобен формат, който се побира лесно в якето, и са съвсем кратки. На български това е втората книга, излязла с красиви типографии от Кирил Златков.

Но колкото и да е чудесно оформлението на българските издания, все пак съжалявам, че не са в оригиналния си дребен формат. Неразбираемо е защо у нас той толкова рядко се използва – сякаш всички много държат книгата да си тежи на мястото, а всъщност понякога точно размерът привлича с обещанието да бъде бързо и разбираемо четиво.

Книгата на канадския академик далеч не е бърза и разбираема. Оценявам желанието му да олекоти текста с шегите си, които на всичкото отгоре успяват да звучат съвсем неподправено, но заради опита му да ни въведе накратко (и все пак достатъчно широко) в тази тема, голяма част от нещата остават само маркирани. Разбира се, да се критикува това означава да се изпусне смисълът на серията с кратките въведения – те целят да бъдат отправна точка, а не дефинитивно изследване, след което вече е излишно да се пише.

Това е сборник с идеи – и както във всеки сборник някои са по-интересни от други. У мен ще останат няколко конкретни неща (вярвам, че биха били различни за всеки).

Едното беше цитираната авторка Лора Кипнис, която прави списък с реално споделените ѝ от партньори оплаквания за нещата, които “не им е позволено да правят”. Де Суза цитира например:

“Не може да напускаш къщата, без да казваш къде отиваш”. Не може да не предупреждаваш кога ще се върнеш. Не може да оставаш навън след полунощ или след единайсет, десет, или след времето за вечеря, или да не се прибираш веднага след работа. Не може да излизаш, когато на другия му се стои вкъщи. Не може да ходиш сам на купони.”

В изследването на Кипнис списъкът продължава 9 страници. След като се разпознаеш в подобна лудост, може би разбираш защо книгата приключва с главата “Утопия”, в която авторът излага тезата, че полигамните отношения са далеч повече за предпочитане и много по-реалистични за хората. Заглавието ѝ е много точно – този тип връзки наистина се оказват трудни за постигане от много хора. Съвсем като моногамните.

Другото нещо, което ще остане у мен, е наблюдението му, че ние искаме да бъдем желани просто така – без причина. В това се вижда донякъде нуждата ни нещата да останат малко необяснени. Което не означава, че е излишно усилие да видим собствените си предразсъдъци по темата и дори – ако имаме сили – да разбием няколко вкаменели клишета у себе си.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.