Новини

Опитомяването на кучетата може да е било случайно заради диетата на хората

Опитомяването на кучетата може да е било случайно заради диетата на хората

© Reuters

Кучетата може да са били опитомени, защото предците на хората са имали повече месо, отколкото са могли да изядат. По време на ледниковия период групите на ловци-събирачи може да са споделяли своя излишък с вълци, които постепенно са станали техни домашни любимци.

Времето и причините за опитомяването на кучета не са сигурни. Генетичните данни сочат, че кучетата са се отделили от вълците между преди 27 000 и 40 000 години. Най-старото известно погребение на куче е отпреди 14 200 години, което предполага, че в този момент кучетата вече са били възприемани като домашни любимци.

Не е известно също дали опитомяването се е случило в Европа или Азия – или на много места – или защо се е случило. Кучетата са единствените животни, опитомени от ловци-събирачи – всички останали са опитомени, след като земеделието става широко разпространено. Едно от предположенията е, че хората опитомяват кучетата, за да им помагат в лова; друга идея е, че вълците са търсили храна сред отпадъците, оставени от хората, като така постепенно са свикнали с тях.

Мария Лахтинен от финландската агенция по храните в Хелзинки и нейните колеги предполагат, че ключът за опитомяването може да е бил излишък от месо.

Кучетата са опитомени, когато ледените покривки обхващат голяма част от Северна Евразия и климатът е по-студен от днешния. През това време хората и вълците биха се съревновавали за храна, тъй като и двата вида са топ хищници.

Вълците обаче могат да оцелеят само с чисто месо – което съдържа протеини и малко други неща – в продължение на месеци. За разлика от тях хората не могат. Има ограничения за това колко протеини могат да поемат телата ни, така че трябва да ядем и други групи храни, като мазнини. “Не сме напълно адаптирани да ядем месо”, казва Лахтинен пред New Scientist.

Опитомяването на кучетата може да е било случайно заради диетата на хората

© Reuters

Нейният екип изчислява колко храна е била на разположение през арктическите зими, въз основа на видовете плячка, живеещи в различните местообитания. Те откриват, че има излишък от чисто месо, което предполага, че ловците са имали повече месо, отколкото биха могли да консумират. Вълците биха могли да изяждат този излишък, което означава, че двата вида не са се състезавали по време на суровата зима. Вместо това хората биха могли да споделят месо с вълци, без да страда тяхната диета.

Лахтинен предполага, че ловците-събирачи може да са прибирали малки вълчета, които са се отделили от глутницата – може би и за да ги гледат като домашни любимци – и са ги хранели със запасите си от месо. Вероятно не са имали дългосрочна цел, но опитомените вълци по-късно ще се окажат полезни партньори в лова, което само ще засили процеса на опитомяване.

Изследването е публикувано в Scientific reports.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.