Новини

Предизборните идеи за правосъдието – радикални, някои и осъществими

Главният прокурор Иван Геше на изслушване в парламента, чийто мандат изтича

© Юлия Лазарова

Главният прокурор Иван Геше на изслушване в парламента, чийто мандат изтича

Ако партиите наистина смятат да изпълнят заявените си преди изборите намерения, то най-сериозните промени изглежда ще трябва да бъдат извършени в сферата на правосъдието. Нещо повече – ако осъществят намеренията си сегашните опозиционни политически сили в новия парламент, свършено е със спецпрокуратурата и спецсъда. В официалните предизборни програми на партиите с шанс да влязат в бъдещия парламент – с изключение на ГЕРБ и ДПС, изрично е записано, че искат закриване именно на специализираните съд и прокуратура.

Иначе казано – ако ГЕРБ и ДПС не могат да сформират мнозинство, което да блокира намерението на останалите, то съдбата на спецструктурите ще бъде ключова интрига в публичното и в скритото пазарене на парламентарните партии, доколкото запазването им е залогът и за оцеляването на сегашния (двоен) стандарт в наказателното преследване на престъпленията по високите етажи на властта, с което е натоварена спецпрокуратурата. Интригата се подсилва от лекотата, с която могат да бъдат закрити спецструктуритене е необходима промяна на конституцията, а само да се “пипне” Законът за съдебната власт, с допълнение в който те бяха създадени преди 10 години.

Другите съществени идеи включват широк набор от промени, за повечето от които всички признават, че е необходима промяна на конституцията, а за някои и Велико народно събрание. Като се започне от управлението на съдебната власт чрез промени в сформирането на Висшия съдебен съвет, промени в статута, мандата, назначаването, освобождаването и носенето на отговорност от главния прокурор, и се стигне до извеждането на прокуратурата от съдебната власт (идея само на “Има такъв народ”).

“Дневник” опита да систематизира според конкретиката им предизборните идеи на партиите, които според социологическите анкети имат шанс да формират бъдещия парламент.

По-подробно са разработени и мотивирани идеите – с различни акценти – в програмите на Демократична България и донякъде БСП (в раздел “Върховенство на правото”); най-радикалните и със срокове за изпълнение, но и най-спорни според експерти са в програмата на “Има такъв народ”; а най-пестеливи и неконкретни са ДПС – едно единствено изречение, което гласи, че ДПС е за “върховенство на закона – гарантиране правата и свободите на всеки български гражданин, независимост на властите, свобода на информацията и медиите, пълен синхрон със законодателството на ЕС”.

ГЕРБ, която в последните работни седмици на този парламент прокара идеята за специалния прокурор за разследване на главния прокурор, сега в предизборната си програма пишат, че “ще предложат механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му да бъде установен с разпоредби в конституцията”. Иначе реформата в правосъдието според ГЕРБ (раздел “Върховенство на закона) означавала “продължаване и надграждане на усилията за ефективно правосъдие”.

Закриване на спецсъда и спецпрокуратурата

искат БСП, Демократична България, “Има такъв народ”, “Изправи се! Мутри вън!”, ВМРО тоест всички без ГЕРБ и ДПС. Не всички посочват мотиви. В уточнение БСП казва, че е “за пресичане на противоконституционния стремеж за утвърждаване на извънреден съд и гарантиране на еднаквост в процедурите и предвидимост в резултатите на всеки процес”.

“Изправи се! Мутри вън” и ВМРО (в раздел “Правосъдие и борба с корупцията) посочват закриване на спецсъдилищата без да споменават спецпрокуратурата, но доколкото прокуратурите са към съдилищата според есперти може да се подразбират и двете структури.

Как ще гласуваме на 4 април – четете тук

Ирония е, че за премахване на специализираните прокуратура и съд се обявява и новата партия “Републиканци за България” на Цветан Цветанов – идеолог и техен политически родител през 2010 г., а сега без притеснение поемащ ролята на екзекутор на рожбата си. Посочва черно на бяло и безапелационен мотив: “В настоящия си вид Специализираното наказателно правосъдие е инструмент за разправа на “силните на деня” с политическите им опоненти, поради което трябва да бъде премахнато.”

Преструктуриране на ВСС, намаляване или премахване на парламентарната квота

посочват ГЕРБ, Демократична България, “Има такъв народ”, “Изправи се! Мутри вън!” Партията на Бойко Борисов предлага идеи, за които признава, че изискват промени в конституцията и заявява, че ще търси консенсус за тази цел, без се разбира защо не ги е предложила при предишните изменения на основния закон или в последния си мандат.

Прокурорите да не участват в избора на председатели на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), както съдиите няма да участват в избора на главен прокурор. Това ще стане като се премахне пленумът на ВСС и се раздели на два отделни съвета Съвет на съдиите и Съвет на прокурорите и следователите. И още – да се намали квотата в Съвета на съдиите, избирана от Народното събрание, за да “няма спекулации, че политиците кадруват”. Плюс създаване на два отделни инспектората в съдебната система – един за съдиите и друг за прокурорите и следователите, предлага още ГЕРБ.

(В момента ВСС се състои от 25 кадровици, включващи и тримата големи – председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, които са членове по право, а останалите 22-ма са избират от цялата съдебна власт и от парламента – по 11 души.)

Демократична България се обявява за намаляване на състава на ВСС на 15 души и да се редуцира парламентарната квота до 5-има членове от 15-членния орган. Осем членове на ВСС да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система, а председателите на ВКС и ВАС са членове по право, както и сега.

“Изправи се! Мутри вън!” се обявява за незабавно разпускане на сегашния ВСС заедно с цяла редица регулаторни органи. И за намаляване на парламентарната квота при новоучредения орган на 5 души.

“Има такъв народ” пък отхвърля изобщо парламентарната квота.

БСП няма конкретни идеи за ВСС, а предложения за други промени (вижте по-долу), с които слага най-вече диагноза на статуквото, обобщавайки, че “отговарят на справедливия протест на българските граждани срещу политическото влияние върху съдебната система, чийто резултат са практическата недосегаемост на висши длъжностни лица, слабите резултати в борбата с корупцията и двойният стандарт в работата на прокуратурата”.

Изваждане на прокуратурата от съдебната власт и пряк избор на главен прокурор

иска “Има такъв народ”. Тези идеи на партията на Слави Трифонов са най-радикалните в предизборните платформи и поне първата не може да бъде осъществена без Велико народно събрание. От това предложение произтича и коренна промяна в управлението на съдебната власт, която ще се състои само от съдилищата – затова да се управлява от съдийски съвет, а прокуратурата – от прокурорски съвет.

Отчетност и контрол на главния прокурор, промяна на избирането му

искат Демократична България, БСП.

ДБ предлага главният прокурор да се избира от парламента с мнозинство три пети (144 от депутатите) по предложение на министъра на правосъдието и намаляване ва мандата му на 5 години.

ДБ е за “изграждане на прокуратурата като самостоятелна независима институция” (макар и част от съдебната власт), като “кариерните и дисциплинарните правомощия по отношение на прокурорите се осъществяват от Прокурорски съвет в състав 11 членове: 4 от тях избирани от прокурорите, 5 избрани от парламента (представители на различни юридически професии и организации), главният прокурор (по право), министърът на правосъдието (по право). Може да се подразбира, че този прокурорски съвет е орган различен от ВСС.

Освобождаване (импийчмънт) на главния прокурор да става по инициатива на министъра на правосъдието или една пета от народните представители, като се поддържа от парламента с мнозинство от 140 народни представители. А окончателното решение да се взема от Конституционния съд или президента.

БСП не се задълбочава в механизми за избиране и освобождаване на главния прокурор, не обсъжда и промени на конституцията, а говори най-общо за “вписване на институцията главен прокурор на републиката в демократичните стандарти, важащи за всяка държавна институция, а именно – легитимност при избора, контрол над правомощията, отчетност и отговорност за дейността”. И настоява конкретно само за “налагане съдебен контрол върху актове на главния прокурор”, без да изяснява кои актове има предвид.

Право на индивидуална жалба до Конституционния съд

има в програмите на всички партии. Те са включили към раздела за правосъдие правата на гражданите и във всички програми фигурира въвеждане на индивидуалната жалба до Конституионния съд като гаранция за защита на конституционните права. От ДБ предлагат и долустоящите съдебни инстании да могат да се обръщат към КС когато конкретни съдебни спорове го налагат, а не само върховните. За да не се претовари КС, ДБ излизат с идея за “филтри”, които да конкретизират случаите, в които гражданите да могат да ползват конституционната юрисдикция.

Лична и имуществена отговорност от длъжностни лица при нарушаване на основни права

предлага БСП. Става дума за т. нар. регресна отговорност. Това означава искът за понесени щети от граждани или юридически лица да се заплаща от съответното длъжностно лице, чиито действия са причинили щетите, а не от бюджета.

Засилване на ролята на министерство на правосъдието

– това се откроява отчетливо в програмата на БСП с искането да стане “основен център, инициатор и автор на необходимите реформи, както и последователен изпълнител на дългосрочни стратегии в областта на наказателната политика”.

Да се изгради Съвет по криминологични изследвания към Министерството на правосъдието, чиято работа “да е задължителна основа за концепции за наказателна политика и изменения на наказателните закони”, предлага още БСП. Такъв съвет имаше преди време към прокуратурата и неговите изследвания служеха донякъде за експертна база на законодателството, но беше премахнат.

Да стане задължително търсенето на становищата на Съвета по законодателство по всички проекти за промени на конституцията и законите. Да стане задължително обсъждането на законопроектите, внасяни от депутати, както е задължително за внасяните от Минисгерския съвет, “за да не се допускат лобистки и корупционни текстове”, казва също БСП.

Като отделни акценти в програмите на всички партии се забелязват и “бързина и справедливост” на съдебните процеси (ВМРО), гарантиран достъп до правосъдие, включително чрез регулиране на съдебните такси и триинстанционно производсто по граждански дела без преценка на ВКС (ВМРО), разширяване правото на Висшия адвокатски съвет и Омбудсмана за сезиране на КС (БСП).

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.