Новини

"Президент император" – за един експеримент с конституцията на САЩ

Учени консерватори, прогресисти и либертарианци са били единодушни, че трябва да се ограничат правомощията на държавния глава и трябва да се укрепи правото на Конгреса да го контролира.

© Правителствена пресслужба

Учени консерватори, прогресисти и либертарианци са били единодушни, че трябва да се ограничат правомощията на държавния глава и трябва да се укрепи правото на Конгреса да го контролира.

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> Текстът е от профила на автора във “Фейсбук”. Заглавието е на “Дневник”.

Има и такива новини:

В американската онлайн газета “The Atlantic” от 8-ми того г-н Джефри Роузън съобщава за интересен експеримент: някой си Национален конституционен център наскоро поканил учени да напишат нова конституция на САЩ. Учените били обединени в три екипа съобразно техните убеждения: имало един екип консерватори, един екип прогресисти и един – либертарианци.

Г-н Роузън с изненада съобщава резултатите от този експеримент: между трите екипа се оказало да има повече общо, отколкото разлики. Първо – и трите екипа отказали да пишат нова конституция и казали, че старата си е съвсем добра, а каквото трябва да се промени, може да стане с поправки в нея.

И трите екипа съсредоточили предложенията си върху намирането на нови начини за структурно ограничаване на изпълнителната власт, а не се втурнали да предлагат идеи за разширяване на списъка с нови индивидуални права.

И трите екипа били съгласни, че трябва да се ограничат правомощията на президента (американският президент представлява еднолично олицетворение на изпълнителната власт, т.е. у нас това е по-скоро министър-председателят), че трябва да се разширят основанията за импийчмънт на президента и трябва да се укрепи правото на Конгреса да го контролира.

Отделно от това, консервативният и прогресисткият екип били съгласни, че президентът трябва да се избира пряко (само либертарианците предлагат да се запази Избирателния колеж), че Конгресът трябва да може да налага вето над президентските декрети и че трябва да се въведе 18 г. мандат за членовете на Върховния съд (в момента те се назначават доживот).

Г-н Роузън пише: “Изненадващо, и трите проекта се основават на структурни реформи, чрез които да се постигне един баланс между властта на президента, на Конгреса и на съдилищата, който е по-близо до оригиналното намерение на конституцията, като трите клона на властта се възпират един друг, вместо сегашното положение, при което има президент – император, който заедно със съдебната власт ограничава един пасивен и поляризиран Конгрес.. Тези неочаквани области на единомислие предполагат, че някъде зад актуалната политическа поляризация в страната може да се крие солиден и неизследван консенсус по конституционните принципи и необходимите реформи”.

Накрая, с чувство на завист, което не считаме за нуждно да прикриваме пред читающата публика, която е стигнала чак до тук, уточняваме, че организаторът на начинанието – Националният конституционен център на САЩ съвсем не е някакво НПО, както мнозина биха допуснали. Този център е публична институция, създадена с нарочен акт на Американския конгрес, за да популяризира сред населението съдържанието на американската конституция.

P.S. Не ни стига въображението да си представим що би се получило, ако 44-тото Народно събрание реши да ни сподобие с аналогично тяло.

За подробности вж.: Jeffrey Rosen, What If We Wrote the Constitution Today?, The Atlantic, December 8, 2020

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.