Новини

През 2020 сякаш най-сетне приключи Студената война

Това лято управлението беше разобличено, беше показана неговата зависимост от неясни сили, цинизмът, некомпетентността му.

© Георги Кожухаров

Това лято управлението беше разобличено, беше показана неговата зависимост от неясни сили, цинизмът, некомпетентността му.

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> “Дневник” се обърна по традиция като в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отиващата си година вече беше оценена от списание “Тайм” като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза в България ? Четете равносметката за 2020 г. в дните до Новата година, а очакванията за 2021 г. – след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на проф. Ивайло Дичев за отиващата си 2020-а.

Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?

– Единственото ми сбъднато очакване беше, че ще се отървем от Тръмп. Всичко друго – в жанра на черния лебед. Не само пандемията, но и например протестите срещу управлението на Борисов, което миналата година изглеждаше непоклатимо.

Не си представях, че цяла година няма да мога да пътувам, пропаднаха редица конференции, но да не се оплаквам – на фона на трагедията за толкова бизнеси. За умрелите и инвалидизираните да не говорим.

Имаше един интернет мем с картинка от филма “Назад в бъдещето”, където Док казва на Марти: “И само гледай да не попаднеш в 2020!”

Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?

– Имаше недоволство от ГЕРБ, но това, което не можехме да си представим, е, че на площада ще се съберат леви и десни, популисти и либерали, антикомунисти и носталгици. В някакъв смисъл в тази година сякаш най-сетне приключи Студената война.

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?

– Протестите винаги имат смисъл, дори само ритуален – за конституиране на народа като субект. Това лято управлението беше разобличено, беше показана неговата зависимост от неясни сили, цинизмът, некомпетентността му. Въпросът е дали гражданите ще имат достатъчно дълга памет до изборите. Събитията около пандемията, добри или лоши, биха могли да изтрият спомена.

Как оценявате поведението на президента през изминалата година?

– Той стана символ на завладяната държава и като символ се държа достойно. По конкретните му позиции имам многобройни критики – например популистката му подкрепа за ветото на Северна Македония, което е против нашия национален интерес. Или неясният му отговор за това дали би се ваксинирал, при положение че от него се очаква да даде пример.

Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?

– Пред очите ни израснаха лидери – Христо Иванов, Манолова, Триото. Това също е смисълът на протеста, да ражда водачи.

А какво не Ви изненада?

– Не ме изненада моралния банкрут на старото СДС, както и на много десни говорители, които се чувстват уютно под крилото на властта. В България интелигенцията обича да върви с властта.


Коя е думата на 2020 според Вас?

– Наука. Науката направи невероятното – за два месеца китайците разгадаха генома на вируса и го разпратиха на колегите си по света, за още три-четири бяха създадени първите ваксини. Днес в Обединеното кралство, Саудитска Арабия и другаде вече ваксинират.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те ?

– Припомни ни се, че сме общество, че зависим един от друг.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

– Фрагментирано и озлобено. Хората са насъскани едни срещу други от властолюбиви политици и нарцистични публични говорители. Начело на тази деструктивна тенденция – Тръмп, който руши вярата в американската демокрация. Той има световна школа, включително у нас.

Дигитализацията на публичното пространство се оказа прекрасна възможност за общуване, но и страшна опасност за рушене на онова, което досега ни обединяваше – истината, моралът, здравият разум.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.