Новини

Пълна тишина в 111-то място по "най-свободна свобода на словото"

На този фон открито заявилите се като опозиция на статуквото партии остават длъжници пред своя електорат и журналистите, работещи на отделните острови на медийна независимост.

© Надежда Чипева, Капитал

На този фон открито заявилите се като опозиция на статуквото партии остават длъжници пред своя електорат и журналистите, работещи на отделните острови на медийна независимост.

Сто и единайсто място. Вече три години подред България заема тази незавидна позиция в класацията на “Репортери без граници” за свобода на медиите. Нищо чудно след насилието над журналисти по време на миналогодишните антиправителствени протести, засилването на проправителствената пропаганда в тв ефира и концентрирането на телекомуникации, телевизии и други медии под две чуждестранни шапки, да се срине още в новия рейтинг.

Закономерно “111 място” се е превърнало в боен вик и зов за промяна в устата на малцината критични към почти пълното завладяване на медиите при третия мандат на ГЕРБ журналисти, експерти и граждански активисти. Дори политиците от опозицията са взели на въоръжение стряскащото словосъчетание. В рамките на вялата предизборна кампания обаче медийната тема така и не изкласи сред водещите: корупция, ковид, съдебна реформа, магистрали, заплати и пенсии, Македония, Русия. Макар че крещящата необходимост от ключови реформи в държавата, за които опозиционните лидери убеждават електората, е

немислима без свободни медии, независима журналистика и подкрепящо обществено мнение.

На този фон преди седмица премиерът Борисов блесна с нова интерпретация на една от любимите му тези. “В България свободата на словото е толкова свободна, че трудно се сравнява с другите държави”. Този ПРопаганден отговор даде той на стандартен въпрос на австрийски журналист, какъвто вече е трудно да си представим от представителите на мейнстрийм медиите у нас.

Как ще гласуваме на 4 април – всички важни въпроси и срокове и последните прогнози – четете тук

Неслучайно в началото на предизборната кампания “Репортери без граници” оповестиха пакет от 10 мерки за спасяване на свободата на медиите в България. Това стана на фона на поетия преди половин година от Борисов, но така и неизпълнен ангажимент към международната НПО за създаване на борд за наблюдаване на медийната среда и подобряване на свободата на словото в България. При създалата се ситуация и липса на обратна връзка с премиера, “Репортери без граници” призоваха да бъде направена независима комисия за медиите, без участието на Борисов, припомня “Дневник”.

Част от “българския” пакет на “Репортерите” са:

предложение за подаване на сигнали за насилие срещу журналистите и противодействие на тази засилваща се тенденция; организацията да отправи искане до ЕК за приемане на директива за защита на журналистите от злоупотребата със съдебни дела, целящи финансовото им обезкървяване – практика, широко разпространена в страни като България; медиите с език на омразата да не получават публично финансиране; засилване на ролята и отговорността на БНТ и БНР и др. Целта на препоръките и предложенията, изготвени с помощта на български медийни експерти, е “да превърнат темата в обект на национален дебат преди изборите на 4 април”, информираха от организацията.

Иницииран “отвън” дебат така и не се получи. Няма и “вътрешни” дискусии по темата не само заради традиционния превес в кампанията на “чисто” политическите и икономическите теми. Дори да са искрени в желанието си за промяна на сегашния медиен модел, и най-критичните към властта опозиционери не рискуват да си причинят допълнителни предизборни щети от сервилните към властта медии. На свой ред през четирите предизборни седмици редакциите демонстрират привидна неутралност, защото усвояват пари за “платени новини” както от държавните субсидии на парламентарно представените партии, така и от “медийните пакети”, каквито получат и извънпарламентарни сили.

Въпреки тези специфики на ситуацията се открои самотната реакция на “Демократична България”, която изпрати писмо до “Репортери без граници”. В него опозиционната тройна коалиция ги информира, че в програмата ѝ вече са отразени всички изброени от “Репортерите” проблеми по отношение на съдебното преследване на журналисти. Обръща се внимание и на необходимостта “от ясно дефинирани и прозрачни критерии за разпределяне на публични средства за реклама и комуникация”. Този род финансиране се обвързва със спазване на Етичния кодекс на българските медии. От ДБ припомнят инициативите за пълна прозрачност на медийната собственост и планират правни гаранции за осигуряване на устойчиво

финансиране на обществените медии в съответствие с най-добрите практики в ЕС

Само на пръв поглед е странно, че в другата “радикална” коалиция – “Изправи се! Мутри вън!”, са доста пасивни по темата за медийната свобода. Това поведение се дължи най-вече на разнородния характер на формацията, приютила леви, центристи и десни, които нямат дори общ сайт. Иначе помним как антиправителствените демонстрации през лятото често завършваха с призиви от “Отровното трио” за “разходка” до сградата на държавната БНТ, от чийто ефир зле прикритата проправителствена пропаганда не е спирала. В обсадата на “Сан Стефано” 29 обаче най-активни бяха привържениците на БОЕЦ и “Системата ни убива”, които отдавна не мелят заедно с Триото.

На сайта “Изправи се.БГ” на Мая Манолова в предизборната програма на коалицията обаче има цял подраздел “подкрепа за свободни медии”. Сред 11-е предложени решение се открояват: “спиране на практиката на купуване на медийно присъствие с държавни средства”, “приемане на антимонополното и антикартелното законодателство” и др., които “отговарят” на по-стари и най-новите критики на “Репортери без граници” и ЕК към. Предвижда се и мерки като

задължително участие на представители на творческите и журналистическите гилдии в СЕМ

В същото време не учудва, че брандираната като антисистемна партия “Има такъв народ” не дава сигнали как би разплела възела на медийните зависимости. Макар че де факто партийната “7/8 ТВ” е пряко потърпевша от липсата на реклами вследствие на разпределянето на голяма част от тях по политическа съобразност. Командата на Слави Трифонов е обявила нещо като бойкот на всички медии и прави кампания само през собствената си телевизия и със спорадични статуси на лидера във фейсбук. Все пак в програмата на “Има такъв народ” присъства изречението за “създаване на отделна комисия, отговаряща за свободата на словото, правата на човека и медийната политика към Народното събрание.”

БСП, която издържа кретащата си телевизия с пари от държавната субсидия, а Корнелия Нинова и подчинените й периодично се оплакват от медийно затъмнение, също не смее или не иска да говори за свободата на словото на висок глас. Все пак в предизборната платформа на социалистите има кратък подраздел за медиите, в който се въвежда с проблема за прословутото 111 място. Ако БСП дойде на власт, ще работи за промени в медийното законодателство след широко обществено обсъждане, “изработване на обективни критерии за финансиране на медиите с държавни и европейски средства”, “въвеждане на законови минимуми за отразяване (може би – излъчване?)” на български филми и музика и т.н.

Не е учудващо, че след като премиерът и лидер на ГЕРБ венцехвали свободата на словото в България, в разчетената като управленска програма на ГЕРБ, разгърната на цели 128 страници,

на практика не се открива нищо за медиите.

В частта за култура е предвидено увеличаване на средствата за филмово производство на БНТ и активно подпомагане на българските телевизионни оператори за излъчване на програма в съседните държави.

Не е странно и, че опозиционната ДПС, известна с “модела Пеевски” в медиите, също не се задълбочава по медийната тема. В преамбюла на програмната декларация на нея е посветена само една обща фраза: “свобода на информацията и медиите” в контекста на утвърждаване на върховенството на закона.

Съуправляващата ВМРО на свой ред съвсем накратко се обявява за законодателство срещу фалшивите новини. Това става след двата неуспешни опита в тази насока през м.г. Ако бяха успели, те щяха да доведат до налагане на различни форми на цензура. Партията на Каракачанов не е изоставила и патриотичния евъргрийн “без новини на турски по БНТ”.

На този фон открито заявилите се като опозиция на статуквото партии остават длъжници пред своя електорат и журналистите, работещи на отделните острови на медийна независимост. След като партийците очевидно бягат от публични дискусии, може би инициативата трябва да бъде подета от медийни експерти и изследователи. Защо те да не се организират и да поставят ребром въпроса на водещите партии как ще реагират на предложенията на “Репортерите”? Десет дни преди вота могат да бъдат много кратко, но и достатъчно дълго време за публичен натиск.

На ход е и президентът Румен Радев.

През октомври 2019 г. той прие генералния секретар на “Репортери без граници” Кристоф Делоар. Тогава от организацията констатираха, че България се намира в “медийна гражданска война”, а Делоар призова президента да използва всичките си правомощия, за да гарантира свободата на медиите. В “Послание за нова България”, с което Радев предизвика партиите да се самоопределят спрямо приоритетите му за втори мандат, се казва нещо лаконично, но много ясно. Трябва да бъде гарантирана “свободата на словото чрез прозрачност на медийната собственост, финансова независимост на обществените медии от управляващите и спазване на професионалните и етични стандарти.”

Президентът няма управленски лостове в тези сфери. Но вече има авторитет на държавник и може да използва голямата си комуникационна власт, както го направи по време на протестите, за да се отпуши най-сетне истински дебат за независимостта на медиите, оцеляването на журналистиката и тяхното значение за българското общество.

Всичко най-важно за предстоящите избори – в специалната рубрика на “Дневник”.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.