Новини

Рисковете за стабилността след пандемията тепърва предстоят

Протест във Франкфурт на невярващи, че има пандемия, и несъгласни с наложените заради нея ограничения. Надписът гласи: "Корона диктатура, събудете се!"

© Reuters

Протест във Франкфурт на невярващи, че има пандемия, и несъгласни с наложените заради нея ограничения. Надписът гласи: “Корона диктатура, събудете се!”

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> Коментарът е за Project Syndicate.

С ваксинирането, което поражда надежди за слагане край на пандемията, прогнозите за света след COVID се умножават бързо. От описания за пренаредена икономика до прогнозирането на това как хората ще живеят, работят и играят, експертите правят всичко възможно, за да екстраполират от процесите, които вирусът е задвижи.

В САЩ повечето прогнозиращи, независимо дали са на “Уолстрийт” или във Вашингтон, са фиксирани върху краткосрочен хоризонт: вероятността за по-висок икономически растеж в САЩ след масовата ваксинация (което ще освободи потребителските разходи) и нов пакет за възстановяване от 1.9 трилиона долара. За щастие двама икономисти от Международния валутен фонд осигуриха някакъв баланс на преобладаващия оптимизъм.

Предлагайки по-дългосрочна перспектива, Филип Барет и София Чен посочват, че политическият ефект от пандемията тепърва ще се материализира. Както те и Нан Ли отбелязаха в публикация в блог в началото на февруари, “историята е пълна с примери за огнища на болести, хвърлящи дългите сенки на социалните последици”.

Като цяло социалните белези от такива масови трагедии не се появяват години наред и няма причина да се смята, че пандемията от коронавируса ще бъде изключение. Следвайки историческия модел, днешните блокирания на живота, ограничената мобилност и предизвиканите от кризи прояви на национално единение просто прикриват пълния мащаб на пандемията.

Въпреки че изследванията на икономистите от МВФ са в процес на разработка, всеки анализатор от разузнаването, който се занимава с прогнозирането на политически събития, ще ви посъветва да ги послушате. Резултатите от тях отразяват данните, събрани за 569 случая на социални вълнения в 130 страни от 80-те години на ХХ век до 2020 г., както и за около 11 000 международни епидемии и природни бедствия от 1990 г. насам.

Какво могат да ни кажат последните 30 – 40 години за потенциалните заплахи за стабилността в бъдеще?

Заразите не са благоприятни моменти за организиране на протести, нито авторитарните режими се двоумят да ги използват, за да затегнат политическите гайки. Независимо от това, Барет, Чен и Ли показват, че каквито и да са били в началото смекчаващите ефекти на избухването на болестта, това носи “повишен риск от голяма правителствена криза – събитие, което заплашва да свали правителството и което обикновено се случва в рамките на две години след тежка епидемия”.

Друг анализ, предупреждаващ за политическа и социална нестабилност, идва от глобалната консултантска група Verisk Maplecroft, която използва подобни показатели, за да прецени вероятността от протести, възникващи по целия свят. “Индексът на гражданските вълнения” на фирмата проследява причините и резултатите от вълненията в 198 страни, оценявайки рисковете за бизнеса на държавно и регионално ниво. През декември индексът сигнализира за вероятността от нарастващи протести в 75 страни – включително САЩ – до 2022 г.

Подобно на икономистите от МВФ, от Verisk Maplecroft не твърдят, че пандемията е пряката причина за нарастващия риск от нестабилност. По-скоро тя е изострила съществуващите социални и политически напрежения. Нарастването на нестабилността, пишат нейните анализатори, “ще се случи на фона на болезнено икономическо възстановяване след пандемията, което вероятно ще разпали съществуващото обществено недоволство от правителствата”.

С други думи, тлеещите източници на протест – като например нарастващите разходи за живот и задълбочаването на неравенствата – е по-вероятно да се разгорят, след като икономическото възобновяване започне да се разгръща.

Историческите паралели не са единствената причина да се тревожим за последиците от пандемията за социалната и политическата стабилност. Последствията от неотдавнашните провали в политиката и управлението също изискват по-внимателен поглед. Усилията за ваксиниране са един конкретен пример.

Въпреки забележителния напредък в Северна Америка и страни като Израел и Великобритания Световната здравна организация съобщава, че почти 130 страни все още не бяха поставили и една доза към средата на февруари. Дори в Индия, лидер сред развиващите се страни и най-големият производител на ваксини в света, само 2.2% от населението бе получило инжекции към 17 март в сравнение с 32.3% в САЩ.

Последиците от тези тенденции не са трудни за разпознаване. Да разгледаме Африка, дом на десетте най-млади (по средна възраст) държави в света, където младежката безработица варира от 9% в региона на юг от Сахара до близо 30% на север. Тъй като Африка започва да поставя първите си ваксинации срещу COVID-19 през март, континентът изостава значително в защитата на своето население. А без ваксинации COVID-19 ще продължи да ограничава икономиките на Африка и младите хора без работа ще станат източник на политическа нестабилност – както е вярно и за Латинска Америка и голяма част от Азия.

Има и по-широки предизвикателства за наблюдаване. Миналия октомври Световната банка прогнозира, че пандемията ще тласне 115 милиона души в крайна бедност през 2020 г. И последните прогнози показват, че около 85 развиващи се страни за още две или три години може да нямат достатъчно ваксини, за да защитят своето население. По този начин банката предупреждава за глобален спад на “споделения просперитет”. Казано по-откровено, пандемията е отворила пропасти на икономическо разделение, които непропорционално ще засегнат държави, където етническото, класовото и кастовото напрежение вече са били високи.

Опитите за прогнозиране на политическа нестабилност могат, разбира се, да стигнат твърде далеч. През 1983 г. тогавашният директор на ЦРУ Уилям Дж. Кейси изпраща на кабинета на президента Роналд Рейгън първото издание на агенцията “Индикации за политическа нестабилност в ключови държави”. Представяйки накратко новия класифициран тримесечник, авторите обосновават усилията си с аргумента, че “създателите на политики в САЩ трябва да знаят кои страни са готови за революция и бунт”.

Размишлявайки върху усилията пет години по-късно, старши разузнавателен анализатор предупреди, че когато става въпрос за прогнозиране на риска от нестабилност, такъв анализ “ще остане по-скоро изкуство, а не наука”. Най-добрите майстори, обясни той, съчетават “подробни специфични за страната знания с дълбоко разбиране на моделите на нестабилност както в историята, така и между културите”. Изработването на показатели може да помогне за предвиждане на дестабилизиращо развитие, но “никоя компютърна програма няма да ни свърши работа”, заключи той.

Подобно на Барет и Чен, днес анализаторите от ЦРУ несъмнено биха се съгласили, че прогнозите са едно, а предупрежденията – друго. Като признаваме риска от проблем, можем да предприемем стъпки, за да го предотвратим. Както обясняват двамата от МВФ, “разбирането на последиците от епидемиите върху социалните вълнения е от решаващо значение за подготовката за потенциални социални последици, причинени от COVID-19”. Където и да ги отведат бъдещите им изследвания, те са изпратили изключително ценно предупреждение.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.