Новини

Седат Пекер – как дарител за джамия в София заплашва Турция с триножник и телефон

Седат Пекер - как дарител за джамия в София заплашва Турция с триножник и телефон

© Скрийншот, YouTube

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> “Седат Пекер, едно от известните имена в подземния свят, дари 35 хил. лева (20 млрд. лири) за реставрацията на историческата джамия “Мола Кадъ Сейфуллах”, построена от Мимар Синан през 1566 г в София, столицата на България. За завършването на първата част от работите маулид (или мевлид – бел. ред.) бе отбелязан в джамията след следобедната молитва с участието на хора на Пекер. Мюфтията написа благодарствено писмо на турски и на български до Пекер на мраморна плоча на входа на джамията.”

В това съобщение от в. “Миллиет” от 2001 г. няма почти нищо необичайно. Маулид е рождението на пророка Мохамед, “Мола Кадъ Сейфуллах” е другото име на джамията “Баня Башъ”, станала част от визитната картичка на малкия район с православен, еврейски и мюсюлмански храм в центъра на София. Двайсетина години по-късно обаче две неща правят впечатление и едното е, че плочата на входа я няма.

Другото е името на дарителя. “Известният човек от подземния свят” излезе от сенките и седмици наред е истинско изпитание за турските власти. От Дубай Седат Пекер публикува гледани като трилър видеоклипове, с които твърди, че изобличава връзки между властта и престъпния свят, от който самият той е част. Милиони гледат видеата и етикетът на описанието му в “Гугъл” не е престъпник, а “ютюбър”. Анкара продължава да гледа това с безпокойство.

Как Пекер успя да направи такова впечатление в Турция и как подземна фигура получи внимание, на което не се радват в момента избрани политици в Турция?

От “подземията” към кръга около властта

Пътят на почти 50-годишния Пекер започва от северозападната черноморска провинция Сакария. Минава през Германия, където израства, и Румъния (според някои данни – и в България), където бяга през 90-те години, издирван за подбуждане към убийство, рекет и шантаж. Има множество поддръжници в крайнодесните “Сиви вълци”, които днес са младежко крило на фактическия коалиционен партньор, Партията на националистическото действие.

Арестуван е два пъти между 1999 и 2005 г., два пъти лежи в затвора, като през 2008 г. се жени (от затвора) за адвоката си. Свързван е дори с групата “Ергенекон”, обвинена в опит за преврат, и тъкмо заради това бива осъден през 2013 г. и още веднъж влиза зад решетките.

Остава там обаче само година – всичко се променя за него през 2014 г., когато бива освободен. Минават още две години и всички обвинения срещу него са снети.

Две седмици след опита за преврат през 2016 г., с “изчистено” досие, той се заклева във вярност на президента Реджеп Тайип Ердоган. Организира предизборни митинги в негова подкрепа, има и полицейска защита, отправя заплахи за живота на критици на правителството.

През 2020 г. Пекер обаче бяга от Турция в Черна гора, получава и македонски паспорт. Наскоро Скопие, където предоставянето на този документ предизвика политически скандал, обяви, че негов съдружник ще бъде екстрадиран. Самият Пекер е предаден от Северна Македония на Косово, където има разрешително за пребиваване по работа. Оттам обаче през две арабски държави той се озовава в Дубай, откъдето започва серията видеоклипове с “компромати” срещу властта, която ревностно е подкрепял. Нещо повече, сред обвиненията, които отправя, е… покровителството от върха на държавата.

Приликите с с фактическия му “съгражданин”, санкционирания от САЩ Васил Божков, може да са съвсем случайни. Както и приликата в интереса, който случаят му успя да събуди.

Обвиненията не спират

Сравненията в интернет са с хита на “Нетфликс”, сериала “Наркос”. Откакто Пекер започна с обвиненията през април, на преден план изпъкнаха следните твърдения:

– вътрешният министър Сюлейман Сойлу (сред първите атакувани от него и смятан за възможен приемник на Ердоган) му е предоставял протекция, именно от него идва охраната му, той също така предупредил Пекер, че дейността му ще бъде разследвана, а в замяна получавал помощ в боричканията с друг кръг в ПСР;

– бившият вътрешен министър Мехмет Агар стои зад политиески убийства от 90-те, например на известни журналисти, а по-късно е замесен в наркотрафик (той отрича обвиненията); в един от случаите, свързан със севернокипърски журналист, той намеси и брат си;

– синът на министъра, Толга Агар, който е и депутат от ПСР, е участвал в изнасилване, свързан е и със смъртта на казахстански журналист;

– синът на бившия (и последен) премиер Бинали Йълдъръм е замесен в наркотрафик и в опит да изгради нов канал;

Пекер не твърди, че е безгрешен и чист. Той смесва случаи отпреди идването на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Реджеп Тайип Ердоган на власт в началото на века и от настоящето.


В предишния клип на 30 май обаче атаките срещу властта достигнаха ново ниво. Те влязоха в тон с твърденията, които Русия отправяше в периода на обтегнати отношения с Турция заради свалянето на руския изтребител Су-24: че Анкара доставя гориво на джихадисти. Освен суров петрол Турция печели от доставки на “чай, захар, алуминий, мед и стари автомобили”, продължава Пекер, според когото има определена “процедура” за бизнес в Сирия. Впечатляващи бяха двата “края” на канала, по който тя се осъществява: от крайната страна е Абу Абдуррахман, отговарящ за търговските въпроси към “Хайят Тахрир аш Шам”, джихадистите, контролиращи Идлиб. От другата е Метин Къратлъ, ръководителят на административните въпроси към президента – той отваря вратата към MT Group, единственият посредник в търговията със стоки като горива в региона.

По-рано Пекер също така свърза турската частна компания за сигурност SADAT, основана от запасния генерал Аднан Танръверди, с доставки на оръжие преди години за станалата по-късно гръбнак на ХТШ “Ан Нусра” (бившия клон на “Ал Кайда” в Сирия) по време на сирийската война.

Той успя да намеси военната индустрия и по други поводи – например с твърдението, че Турция дарила дронове на Мароко, за да осигури екстрадицията му.

“Дълбоката държава” отново е на мода

Тези видеоклипове са с над 60 млн. прегледа в интернет. За наблюдатели Пекер разбулва тайните на “дълбоката държава”, която властта твърдеше, че е изкоренена. Това е мрежата, в която се преплитат сектора на сигурността, държавни служители и организираната престъпност, чиято дейност цели да защити интересите на режима отвъд полето на закона. За тази “дълбока държава” са признавали открито президенти като Сюлейман Демирел и Кенан Еврен.

“Епизодът с Пекер вероятно е сигнал за разлом в националистическия лагер,” пише “Вашингтон пост. Той обаче подчертава и обезпокоителната държавна традиция, която разчита на незаконни средства, за да се бори с “враговете на държавата”.

Времето, по което Пекер организира митинги за Ердоган, съвпада с пренасочването на президента към националистическите възгледи на крайнодясната ПНД. По същото време мафиотът обещава да “окъпе в кръв” по-късно разследвани учени, подписали петиция (през 2016 г.) за край на сраженията между силите за сигурност и Кюрдската работническа партия (ПКК) в страната. И през това време обаче печели важни награди в бизнеса и филантропията.

“Заговорът на Пекер”

Турция първо обяви, че ще провери част от сигналите. Партията на Ердоган и националистите по-късно отхвърли искането на опозицията за парламентарно разследване, защото властта иска само прокуратурата да се занимава с твърденията на Пекер.

В опозицията, която е предпазлива в оценката за твърденията на Пекер (а и той все пак остава с репутацията на мафиот), се среща и хипотезата за вътрешнопартийни боричкания в ПСР, довели до разрива между Пекер и Сойлу или дори Пекер и Ердоган.

“За тайните, за които всички знаеха, сега се говори. Пликовете вече не са запечатани. Не просто виждаме да се променят отношенията на нито на повърхността, а за пръв път виждаме и връзките помежду им,” пише силно критичната към управляващите медия “Дувар”. “Президентът Ердоган, изглежда, е в центъра на тези проблематични мрежи.”

В турския официален дискурс обаче набира сили друга интерпретация.

Проправителственият в. “Дейли Сабах” вижда в статия на бивш съветник на Пентагона Майкъл Рубин знаци за предстоящ заговор на Пекер от октомври 2016 г. Според вестника думите му потвърждават “притесненията на турски представители, че клеветническата кампания на Пекер може да е работа на антитурски кръгове, включително FETÖ (така Анкара нарича мрежата на обвинения за опита за преврат проповедних Фетхуллах Гюлен – бел. ред.), които опитват да дестабилизират страната. Статията споменава нов “преврат на хоризонта” срещу правителството, този път благодарение на Пекер, когото Рубин описва като “най-мощния мафиот на Турция.”

По време на тази кампания обаче Пекер вече е на силно проправителствени позиции. Видимите противоречия в начина, по който Анкара тълкува видеоклиповете на мафиота, обаче не отекват сред избирателите.

Анкета на социологическата агенция “Метропол” от миналия месец на пръв поглед показва разделена Турция – малко под половината жители са гледали всички или някои клипове; над една трета изобщо не са чували за тях, под 14% само са чували. От обявилите се за избиратели на ПСР на последния вот 51% са отговорили с “не”.

Кой ще “победи”

Така споменатата в началото джамия “Баня Башъ” е само спирка по пътя на Пекер. Споменът за дарението му избледнява, тъй като след него премина много по-значим донор – турската агенция за международно сътрудничество ТИКА (при това без България да ѝ разрешава да има местен клон).

Фактът, че това дарение е стигнало до България още преди ерата “Ердоган”, обаче е потвърждение, че той се е ползвал и тогава с доверие в определени кръгове в Анкара, внимателно подбираща актьорите, с които взаимодейства с балканските мюсюлмани след т. нар. постмодерен преврат през 1998 г. Системата, при която той е поддържан или изпада в немилост в зависимост от политическата ситуация в Турция, е същетвувала тогава, съществува и сега.

Пекер твърди, че враговете му (в момента това са управляващите в Турция) ще бъдат “победени с триножник и кмера на телефон”. Дори да не са убедени в това, милиони турци го гледат с внимание. Нещо повече, тъй като “не твърди, че е чист в престъпленията, за които говори, се увеличава степента, до която обществото му вярва”, казва изследователят Галип Далай за “Ал Джазира”.

Това не отменя въпроса може ли да се вярва на човек с десетилетен стаж в мафията, който освен това не предоставя никакви доказателства за думите си. Не е известна и точната му цел, нито как се надява да продължи живота си, ако сам се злепостави заради тъмното си минало.

Само допреди шест години той смее да се заиграва през 2015 г. във “Фейсбук” с интересна хипотеза, която изразява приближеният му бизнесмен Огуз Корукър в книга, посветена на Пекер от 2015 г. Корукър, малко след като нарича Пекер “патриот”, който би търсил “кръвно отмъщение” за преследването на турците в България от миналия век, заявява:


Огуз Корукър,

бизнесмен

Днес първото изречение от този цитат изглежда невъзможно, второто обаче – пророческо.

Докато чака развръзката от “сагата” и всеки нов видеоклип, Турция може само да си задава въпроса: какво ново ще дойде от Седат Пекер?

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.