Общество

Социалните мрежи и хроничният стрес – двете страни на голямата заплаха днес



Интервю с д-р Гергана Александрова – невролог, хомеопат и Шуслеров терапевт, управител на медицински център „Гама” в Сливен

– Как да поддържаме в баланс здравето и психиката си в настоящата ситуация на изолация и висока тревожност поради пандемията?



– Ще дойде време, когато хората ще стоят на една маса и ще общуват, без да разговарят… Това са думи на великия Айнщайн, които днес вече са факт. Доказано е, че пристрастяването към Фейсбук и социалните мрежи, което наблюдаваме през последните години, е равносилно на депресия. Но тази година ни изправи и пред нови предизвикателства – онлайн обучение и работа, които ни държат нон-стоп пред мониторите, облъчването с катастрофални новини от радио и телевизия… Въпросът, пред който сме изправени, е как да запазим себе си, да запазим вътрешен баланс и устойчивост, без да залитаме в крайности.

– Онлайн обучението, онлайн срещите и събитията станаха обичайна част от ежедневието ни. Наясно сме, че не можем без тях, но има ли някакви рискове, свързани с тях?

– Часовете, прекарани в една поза пред мониторите, могат да нанесат множество поражения. На първо място това са гръбначните изкривявания поради недобра стойка при подрастващите, тъй като родителите не са обърнали своевременно внимание. После идва напрежението в определени мускулни групи, което неминуемо води по-късно до спазми и главоболие. Други рискове са свързани с очите: късогледство, астигматизъм и синдром на сухото око.

Но мониторите са само малка част от света на интернет, в който живеем – с мобилни устройства, към които привикват децата още от бебета, със социалните мрежи, които са се превърнали в част от нас самите. Още със ставането ни заливат новини, съобщения, имейли. През целия ден скачаме от задача в задача, от чат в чат, с бърза смяна на картини и обекти. Всичко това прави мозъчната дейност ленива, поради факта, че не я използваме целенасочено.

Малцина знаят, че социалните мрежи всъщност са създадени на принципа на хазарта – да искаме все повече и повече, да търсим намаленията в последния момент, колко харесвания ще съберем за дадено събитие, снимка или от кого ще бъдем харесани… Тяхната цел е да станем зависими, а цената, която плащаме, е нашето здраве.

Към всичко това, в настоящата ситуация радиото и телевизията с новините за коронавируса ни доведоха до различна степен на тревожност – от най-малката тревога през паник атаките до обсесивно-компулсивно поведение. Хората се затвориха в къщите си, домакините започнаха да готвят 2 пъти повече, алкохолната консумация се увеличи – домашното насилие също…

Наблюдава се скок на проблемите с храносмилателна система, проблеми с черния дроб, претоварен с прекомерен прием на лекарства. Метаболитните заболявания също са налице. Пандемията ни застрашава не само с Ковид-инфекцията, но и с отключване на генетично заложени заболявания или влошаване на вече съществуващи такива.

– Има ли начин да намалим нивата на стреса в живота си в настоящата ситуация – да се почувстваме по-спокойни, да се погрижим да върнем баланса в живота си?

– Какво е важно да знаем за анатомията на стреса – когато една остра стресова реакция не се лекува правилно и адекватно, тя преминава в хронична. И така засяга все по-дълбоки структури на централна и периферна нервна система. Знаем, че системите в организма са взаимно свързани и, ако една страда, то това се отразява на всички. В практиката си съм се уверила колко е важно в такъв момент пациентът, който се намира в състояние на хроничен стрес, на прага на бърнаут, да потърси помощ от специалист.

Мога да дам за пример случай от моята практика, който е много показателен за днешното натоварено ежедневие. 29-годишна жена, която учи и работи едновременно, живее с много натоварен график. Замества напуснали колежки, върши работата си перфектно, дори не иска да й се помага, за да не й се налага после да поправя чужди грешки. Енергична, върши всичко на секундата. Но дойде при мен с оплакването, че в последния месец често й се плаче без причина, особено в края на работния ден или при претоварване в работата. Идва й да крещи – понякога дори го прави в отговор на поредната задача от шефа. Пациентката до такава степен е претоварена, че се страхува да не забременее, защото няма да има кой да я замести на работа…

Добре е, че тя беше решила да потърси помощ своевременно. Прецених, че се нуждае от лечение с хомеопатичния медикамент Нукс вомика D1000, с прием на всеки 2 часа в рамките на няколко дни. Добавих и Шуслерова комбинация със соли №2, №5 и №7 като подкрепяща терапия. По 10 табл. от всяка сол се разтварят в бутилка с литър и половина вода и течността се пие на малки глътки през целия ден.

Още на втория ден имаше подобрение, продължихме така още 10 дни, а Шуслеровата комбинация остана за близо три месеца. При пациентката терапията даде много добър ефект.

– Защо е толкова ценна хомеопатията в подобни случаи?

– Хомеопатичните лекарства могат да въздействат по цялата вертикална ос на ПНЕИ системата (психо-невро-ендокринно-имунна система), достигайки до клетъчно и подклетъчно ниво. Те помагат на организма да постигне вътрешен баланс чрез своите регулаторни механизми. Можем да обясним действието им като подаване на енерго-информационен стимул по отношение на организма.

Когато сме в състояние на хроничен стрес, когато изпитваме повишена тревожност, гняв или страх, е много важно да обърнем внимание на навиците си, на баланса между работа и отдих. Разумно е да си даваме почивка на ума и тялото – с разходка сред природата, с контакти с близки хора. Да се храним редовно – 3 пъти дневно, да ограничим алкохола (да не е всекидневие), да се движим повече.

Нуждата от баланс е ключ и към мобилните устройства, които са вече като част от нас. Специалистите, например, считат, че те всъщност не са зло сами по себе си. Те се превръщат в такова, само ако им се даде свободата да ни подвеждат да искаме повече и повече.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.