Общество

Тексас: една катастрофа, две диаметрални версии





В България ще са поне десет

Миналата седмица през субтропическия американски щат Тексас мина арктически вятър и стана по-студено, отколкото в Аляска. Енергийната система се срина, над 4,3 милиона останаха без ток и 70 зиморничави тексасци бяха отнесени от бялата смърт. Но от тази трагедия политическите бункери си направиха диаметрално противоположни изводи и поуки.

Например тексаският губернатор Грег Абът заяви: “Това е поредното доказателство, че Зелената сделка ще бъде смъртоносна за Съединените щати!” И от другата страна на барикадата конгресменката Александра Оказио Кортес (АОК) написа в Туитър: “Ето какво се случва, когато не се изпълнява Зелената сделка!”.

Грег Абът е класически тексаски републиканец, което ще рече, че горещо вярва в нефтодобива, в едрия рогат добитък и невидимата ръка на пазара. И обратното – АОК е левичарка и един от авторите на “Зелената сделка”. Тя вярва, че светът трябва напълно да се откаже от нефта и въглищата, както и от телешкото месо, тъй като едрият рогат добитък произвежда парникови газове.

И единият, и другият са си сложили идеологически очила, през които нищо не минава. АОК сигурно не е разбрала, че щатът Тексас е шампионът на Зелената сделка. Цели 23 на сто от електричеството там се произвеждат от вятърни турбини и фотоволтаици. Грег Абът пък хвърля вината върху спрените перки, но после се разбра, че централите на газ и въглища също са спрели. А и перките биха могли да се представят по-добре. Оказа се, че техният проблем е същият като на германските танкове в битката за Москва – забравили да им сложат зимно смазочно масло.

Едно бедствие

– два

противоположни

мита,

Които обслужват две враждебни идеологии. Да ги наречем “зелена” и “черна”. Но освен това има “лява” и “дясна”, радетелите на държавното регулиране срещу рицарите на свободния пазар и неговата невидима ръка. Демократите в САЩ са убедени, че енергийната система на Тексас е прекалено приватизирана и пазарна, докато консервативните републиканци – че не е поставена на пазарна основа докрай, тъй като държавата все още се меси и тъкмо в това е бедата.

Например нобелистът Пол Кругмън, който принадлежи към левия бункер, пише следното в “Ню Йорк Таймс”: “Както и други щати, Тексас е отчасти дерегулиран пазар на електричество, но дерегулацията е отишла по-далеч от другаде. По-конкретно за разлика от всеки друг щат Тексас не насърчава енергийните компании да инсталират резервни мощности, за да могат да се справят с възможните непредвидени ситуации. Това направи енергията по-евтина при нормални условия, но когато нещата се объркат, системата става уязвима”.

Оказва се, че още през 2011 г. Федералната регулаторна комисия предупредила щата да подготви централите и преносните мрежи за зимни условия. За да не се подчини на регулациите, Тексас се е откъснал от федералната електрическа мрежа. Така че виновна за бедствието според Кругман е алчността на частната енергийна мафия.

Според консерваторите истината е тъкмо обратната –

за бедствието

са виновни

държавните

регулации

и субсидии

Това пък го твърди консерваторът Джейсън Исаак в консервативното издание “Федералистът” (The Federalist). Според него държавните стимули за възобновяема енергия гарантират такива печалби за големите, често чуждестранни компании, че се стига до “пазарни изкривявания”. Лакомията за държавните пари не позволяват на по-надеждните традиционни електроцентрали да изградят резервен капацитет, който да се включи при бедствие.

Изводите според автора са три. Първият е, че всички производители трябва да гарантират капацитет, който да е наличен по всяко време. Това, естествено, елиминира вятърните мелници и фотоволтаиците – те са деца на природата. Второ – да се спрат всякакви субсидии, всичко да се остави в ръцете на свободния пазар. И накрая – от енергийните инвестиции да се премахне “политическата коректност”. Идеолозите да не се месят в енергетиката.

“Тексасците научиха от първа ръка последствията от ненадеждната възобновяема енергетика тази седмица – пише Джейсън Исаак в заключение. – Ако има кой да чуе гласовете им, това няма да се случи пак!”*

Какъв е изводът? Че нещата са диалектически противоположни. Щом в САЩ от едно бедствие могат да се направят два коренно противоположни извода, то какво остава за България?

По какво у нас

нещата са още

по-сложни?

Както и там, така и тук има “пазарници” и “държавници”, има и еколози, и традиционалисти. И едните, и другите минават в другия лагер според файдата. Но!

В България има и трети разлом с огромно стопанско значение – между русофили и русофоби. Приоритетът на едните е да се премахне енергийната зависимост от Русия. За десните партии всичко останало са подробности. По-добре да дръпнем шалтера, но да не сме закачени за Путин.

За БСП е обратното – бъдещето на България е един “Голям шлем” (трите несбъднати проекта на президента Първанов). Благодарение на престрелките между тези два идеологически бункера, България се утвърди като най-интелигентната държава в Европа. Ние и само ние вече сме платили не един, а 3 ядрени блока от по 1000 мегавата, но не сме поставили нито един. И както е тръгнало – едва ли някога ще ги поставим. Коя друга държава може да се похвали с такива широки пръсти?

Първият можеше и трябваше да заработи още в далечната 1992 година, но тогава бяхме заети с разкулачването на текезесетата. Другите два също можеше отдавна да правят ток. Сега, когато се очертава пълно спиране и на трите“ Марици”, мъдрото българско правителство взе да осцилира идейно между “Белене” и “Козлодуй”.

Това за мен означава нито едното, нито другото. Строежът на нова АЕЦ отнема поне 10 година, проектирането и лицензирането – още толкова. Ако “Мариците” спрат до 2030 година, след това ще настъпи такава катастрофа, такова сътресение, че ГЕРБ може да падне от власт.

Виж, стратегиите се пишат лесно и веднага. Затова ние винаги сме готови не с една, а с 3-4 стратегии, които се разминават като кораби в морето.

Друго стратегическо постижение, с което народът ни може да се гордее, е газопроводът “Балкански поток”, който всъщност е “Турски поток”, но трябваше да е “Южен поток” и тогава щеше да е с хиляда километра по-къс. Но пък щяхме да сме зависими от Путин. Сега ще получаваме пак същия руски газ, но към зависимостта от Русия добавихме и зависимостта от Турция плюс допълнителните такси.

Според десните сили спасението е в много по-късата тръба от Гърция, по която обаче ще идва 3 пъти по-скъп газ. Самата Гърция също се е вързала за Турския поток, докато спори с Турция за находищата край Кипър.

Цялата тази русофилофобска бъркотия се надстройва върху другите идейни школи, каквито наблюдаваме и в Тексас. И нещата са 100 пъти по-сложни. Човек започва да се пита – съвместими ли са демокрацията и енергетиката? Моят отговор е прост – не и при тази избирателна система. Шегувам се, разбира се. Не и при тази демокрация.

*https://thefederalist.com/

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.