Новини

Фондация BCause: Дарителството се утроява през 2020 година

Елица Баракова (вляво) и Людмила Атанасова (вдясно) са изпълнителният директор и директорът "Програми за НПО" на фондация BCause.

© Юлия Лазарова

Елица Баракова (вляво) и Людмила Атанасова (вдясно) са изпълнителният директор и директорът “Програми за НПО” на фондация BCause.

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> Фондация BCause работи от 1995 г. – отначало като “Помощ за благотворителността в България”, за да популяризира и подкрепя дарителски каузи. “Дневник” разговаря с Людмила Атанасова и Елица Баракова от неправителствената организация за една трудна за дарителството 2020 – заради фокуса върху нуждите, предизвикани от пандемията, но и заради скандала с платформата “Хелп карма“.

Декември е обичайно месец за пазаруване на подаръци. Превръща ли се през последните години и в месец на дарителство покрай кампанията “Щедрият вторник”?

– В последните 2 години от фондация BCause популяризираме и развиваме кампанията по-активно в България. Ние сме партньор на инициативата #GivingTuesday, или “Щедрият вторник”, която се провежда в над 100 страни по света, замислена в САЩ през 2012 като алтернатива на масовото пазаруване на Черния петък. Във вторник след този петък всички могат да проявят своята щедрост и желанието да правят добро – с даряване за каузи, с доброволен труд. Щедрият вторник е нов, модерен празник, който използва технологиите – платформите за даряване и социалните мрежи за разпространение на образа на доброто. Обичайно е в мрежите да публикуваме свои снимки – Щедрият вторник ни призовава да си направим un-selfie – с фокус не върху нас, а върху помагането, доброволчеството, дарителството. Тази година това се случи на 1 декември.

Още 10 000 лева са обещаните от фирми, които “осиновиха” каузи и започнаха кампании сред служителите си. Oсвен това тази година организирахме и конкурс с обучение за организации, които имат смислени каузи и ангажирани екипи, но са с ограничени възможности да направят кампании сами – нарекохме го “Акселератор #ЩедриятВторник”. За две седмици тези 11 организации събраха 51 641 лева и кампаниите продължават.

Вашата фондация работи от 20 години за развитие на култура на дарителство в България. Виждате ли промяна в нагласите на хората и в каква посока?

– Като организация, която работи с дарители, понякога ни се струва, че всички се занимават с даряване. Но и всички виждаме как ни заливат апели на дарителски кампании по телевизии, в социалните мрежи, в магазина или на билбордове. Приходите от дарителски кампании, които използват наши инструменти – платформи, дарителство по ведомост – растат, очакваме тази година да отчетем дарения над три пъти повече спрямо 2019 и това не са само анти-COVID дарения.

Представително проучване за различните форми на гражданска активност отпреди 3 години потвърждава тази тенденция, като отчита, че хората, които са дарявали са нараснали от 18.2 на 31.2%. Дори в Световния дарителски индекс на КАФ, където заемаме незавидно място в групата на последните, също регистрираме слаб, но устойчив ръст на дарителството.

Извън числата, ясно е, че имаме още много път, но имаме положителни примери. Става все по-разпространено на лични празници хора да се обръщат към близки и приятели да дарят за кауза. Декември и другите общи празници се превърнаха във време, в което призивите за дарителство, за подкрепа на малкия производител, занаятчия, артист станаха традиция.

Някога на гражданските организации им звучеше неразбираемо, “не като за нас” и дори екзотично да се търсят дарения, да се прави кампания. Имахме преди 20 години 3-годишна финансираща програма с изискване за 30% привлечен принос, който организациите осигуряваха като неплащане на наем за общинска зала, доброволен труд, дарена храна или други материални дарения и много рядко пари. Сега все повече организации се обръщат за дарения към хората, които харесват каузите им. Имаме ярки примери за успешни кампании за каузи от всички области на живота! Има организации, които функционират основно с дарения – например десетките организации за лечение и грижа за бездомните животни са именно такива.

Постепенно от благотворителност веднъж годишно по Коледа все повече фирми стигат до завършена собствена социално отговорна програма – с отделен бюджет, приоритети, календар на събитията. През 2020 г. на фокус се оказаха дългосрочните партньорства – за компаниите беше важно да покажат устойчивост и солидарност, като не изоставят досегашните си партньори и каузи, като потърсят нови начини да ги подкрепят.

И работодатели, и служители осъзнаха колко важно е работата в подкрепа на най-уязвимите да не спира, а технологиите – онлайн платформите за комуникация и дарителство – се оказаха незаменими в адаптирането на досегашните дарителски програми към тази нова реалност – да сме далеч един от друг, но по-близки от всякога.

Тук е важно да добавим, че нашата роля е да помогнем на инициаторите на дадена кампания да я провеждат, но не и да я правим вместо тях. Част от мисията ни е да развиваме силен граждански сектор, което става с натрупване на умения, опит и увереност в организациите постепенно да се справят сами.

Само за 2019 г. даренията, които фондацията набра, разпредели или администрира чрез механизмите на DMSbg.com (съвместно с Българския дарителски форум), Платформата.бг и дарителство по ведомост, възлизат на 2 113 628 лв., а фирмените програми на 17 компании, които фондацията осъществи, са на обща стойност 525 782 лв. В DMS даренията за първите шест месеца на 2020 г. надхвърлиха събраните средства през цялата 2019 г. – над 1.6 млн. лв. Очакванията ни са, че резултатите за 2020 ще надхвърлят 7 милиона лева.

Свикнаха ли повече граждани да подпомагат с дарения каузи, или дарителството в България е основно корпоративно?

– Визията на нашата фондация е общество, в което дарителството да е част от ежедневния живот. Това ще стане, когато се възпитава още от ранна възраст в училище, с малки инициативи, в които децата се учат на правене на добро и на солидарност. Далеч сме от свикването все още, индивидуалното дарителство е с доста по-малък размер в сравнение с корпоративното, но има видим ръст през годините.

Категорично порасна ново поколение дарители, които между другото не принадлежат само на България, та е трудно да ги преброим само тук. Те даряват за университетите си, за каузи в целия свят, любопитни и лоялни са към каузите, които избират.

Да не подминем, че има и недоверие, има безспорно стъпки, които организациите трябва да повтаряме и вършим всеки ден, за да печелим доверие към себе си и работата си всеки ден. Във фондацията отговаряме открито на въпросите и почти всеки си е тръгнал с чувство на удовлетворение. Е, почти всеки.

Много хора не биха дарили за каузи, за които смятат, че институциите и законите трябва да се грижат – природозащита, култура. Защо се налага гражданските организации да “заместват” държавата в такива казуси?

– Нашето наблюдение е, че тези хора или са прави, или никога не биха дарили. Шегата настрана, трудно е да се сложи границата между отговорността на държавата и отговорността на гражданите. В един идеален свят държавата ще покрива всички нужди, но този идеален свят е недостижим. От една страна, е стремежът на хората към сигурност и предвидимост, от друга страна, е желанието да променяш, създаваш, да поемаш отговорност.

Има много примери за каузи, в които хората вземат нещата в свои ръце, след като институциите и законите не са ефективни. А защо не? Гражданите делегираме властта си на представители, но ако нещата не се случват както смятаме, че трябва, имаме право да се намесим – с протест, с искане, с дарителство.

Благотворителността не е трябва да бъде паралелна държавна услуга, а да експериментира и открива нови начини за посрещане на една нужда, да попълва дупките, да пилотира на едно конкретно място, за да покаже как може, как трябва да бъде навсякъде. Ама много дупки за пълнене, ще кажете! Така е и настояването за по-добри решения, политики, услуги от страна на държавата трябва да върви паралелно с дарителството. Иначе ще плащаме винаги два пъти.

Тази година много граждани може би усетиха като лична кауза здравеопазването и подкрепиха финансово болници, за да могат те да се справят с пандемията – не е ли това дарителство, запълващо дупки от неефективна държавна политика, и дали е дългосрочно решение?

– При криза или природно бедствие дарителството рязко се увеличава, така беше при наводненията през 2014 година например. Тази година в началото на пандемията под влиянието на тревожните новини за дефицит, за изнемогващи лекари хората искаха да помогнат – сега и веднага.

През пролетта на 2020 се провеждаха десетки кампании на граждански организации, на отделни болници, на самото Министерство на здравеопазването за дарения за консумативи и апаратура от първа необходимост. Много фирми дариха значителни суми, хиляди обикновени хора откликнаха. Само през Платформата.бг, която ние управляваме, имаме над 1 милион и половина лева на десетки кампании за болници и социални заведения.

Няма как обаче дарителството да има роля на основно финансиране за нужди, които са в публичния сектор и за които основна отговорност носи държавата. Огромната съпричастност, която българите изразихме, ни дава всяко право да искаме да имаме по-добро здравеопазване, по-отчетно, по-качествено. При една дарителска акция дарителите са много изискващи – много е важно да проявяваме същата взискателност към общите ни пари – държавните.

На фона на дългогодишна работа за създаване на дарителска култура в България казусът с “Хелп карма” вероятно ще отблъсне потенциални благодетели. Как дарителските кампании могат да докажат прозрачното и целенасочено разходване на дарените средства?

– Това не е първият трус в благотворителността и наблюденията ни са, че реакциите са много различни според опита и ангажираността на човека.

Дарителите, които са направили своя избор да даряват обмислено, по вътрешна убеденост и за дълго време, не изпитват някакви притеснения. Дарителите, които са действали единствено по външни, емоционални подбуди, се чувстват предадени и несигурни как да постъпят следващия път. Хората, които не даряват, но обичат всяка тема, по която лесно могат да изкажат мнение, дълго ще правят това – ще обсъждат. Впечатлението ни е че, дарителите все пак не правят негативни обобщения, или поне не задълго, и сътресенията не се отразяват трайно.

Сегашната криза срещна нашата организация с много нови хора, които искрено желаят да научат как работим ние и организациите, които подкрепяме. Техните въпроси ни помогнаха да се погледнем отстрани и да видим възможностите за подобрения в нашите комуникация и отчетност.

Освен това никога не се е говорило толкова много за даряване – каква по-благоприятна среда за тези организации, които имат търсените от дарителите отговори!

В отговорите е ключът, в комуникацията. Доверието се гради двупосочно, с честност от едната страна и реална готовност да помогнеш от другата. Търсещите помощ често не са достатъчно умели в представянето си, трудно им е да опишат кратко работата си, която често е целият им живот и към която са свързани емоционално. В доброжелателна комуникация с дарителите това се изглажда, а дарителите, ако имат търпение да достигнат до същината на работата на организациите, се обогатяват и с нещо развиват личността си.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.