Новини

2020 – в тази драматична година свалихме маските си

"Властимащи показаха откровена ненавист към суверена. Публични лица показаха, че сричат прогнили мисли на задкулисни суфльори. Обикновени хора станаха необикновени бунтари."

© Юлия Лазарова

“Властимащи показаха откровена ненавист към суверена. Публични лица показаха, че сричат прогнили мисли на задкулисни суфльори. Обикновени хора станаха необикновени бунтари.”

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> “Дневник” се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отиващата си година вече беше оценена от списание “Тайм” като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до Новата година, а очакванията за 2021 г. – след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на рекламиста Радослав Бимбалов. Още обобщения – четете тук.

Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?

– Годината всъщност започна устремно и позитивно. И се сгромоляса за броени дни. След това очакванията ми бяха в голямата си част песимистични и за съжаление повечето се сбъднаха.

България се оказа неподготвена за кризисна ситуация – с разбита здравна система, слаби управници и зле работещи институции с тотално сринато доверие към тях. Първата епидемична вълна беше относително слаба у нас и това спомогна за измамното усещане на управляващи и управлявани, че някаква кармична сила ни пази от мащабите на злото, което сполетя други европейски държави през март и април. Лошото е, че пропиляхме лятото, в което сякаш животът се върна. А трябваше да се готвим за мрачната зима, в която влязохме.

Другото мое сериозно очакване, което се сбъдна, е свързано с маските. Сложихме ги, за да се пазим от дъха на другите, но истината е, че в тази драматична година свалихме маските си. Ясно се видя кой какъв е всъщност, какви демони горят отвътре и какво сме се опитвали да крием по един или друг начин.

Властимащи показаха откровена ненавист към суверена. Медии показаха липса на обективност и тежки зависимости. Публични лица показаха, че сричат прогнили мисли на задкулисни суфльори. Звезди свалиха грим и сценични костюми. Обикновени хора станаха необикновени бунтари. Този катарзис обикновено е бавен процес, но тази година ескалира.

Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?

– Имам усещането, че “политическа криза” е перманентното състояние на България през последните 30 години. Нестабилни правителства, бързо сменяща се върхушка, нови политически формации с кратък живот, лабилни коалиции – с всичко това сякаш сме свикнали.

В последните 10 години обаче се наблюдава ужасяващ феномен. Въпреки всички скандали, брутални провали и очевадно престъпно поведение, управляващите корупционни модели проявяват изключителна издръжливост. Живеем в нова, арогантна форма на социализъм от феодален тип. Наричам я социнизъм.

Ролята на държавата е да държи частната инициатива в пряка зависимост. Пропагандата е всесилна, а лъжата е в доволни количества и се раздава щедро. Обикновеният човек живее в страх, но не от законите, а от институциите, които открито ги поругават. Това не е просто политически провал на една управляваща коалиция. Това е крах на демокрацията.

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?

– Смисъл от протести има не само сега. Ние като граждани сме длъжни да изразяваме своето недоволство – веднага, на висок глас, по всяко време. Протестите тази година бяха важни, защото се изправихме открито – не толкова срещу скрилите се в окопите на властта мишоци, колкото срещу собствения си страх. Именно него трябва да преборим като общество, защото страхът ни прави лесни за манипулация.

Трудно е обаче енергията на недоволството да кипи дълго и да се излива по площадите. Затова е важно борбата за истината да се води на всички възможни фронтове – медии, социални мрежи, лично общуване.

Как оценявате поведението на президента през изминалата година?

– По конституция правомощията на президента са доста ограничени. През последните години обаче президентството съвсем целенасочено беше превърнато в крайно парадна институция. По времето на Плевнелиев често и в пародийна институция. Ветото на президента реално няма никаква тежест. Изпълнителната власт използва арогантния си контрол върху законодателната и съдебните власти не само чрез отхвърляне на всеки опит на президента да изрази своя държавническа позиция, но и като предприе открита битка, която премина отвъд нормалния политически сблъсък.

Цялата фиксация върху личността на президента Радев и пропагандното противопоставяне между него и Борисов е публичен параван, зад който се случва реално престъпно сливане на властите. Според мен президентът Радев спечели тази изкуствено създадена битка, защото показа много повече адекватност и присъствие на духа. Ако щете, показа и повече възпитание и културен език – нещо, което драстично липсва в повечето ни управници. За мен обаче Румен Радев продължава да бъде слаба личност.

Все още смятам, че той не притежава харизмата на лидер и е с прекалено униформено съзнание и поведение. Въпреки това ме изненада приятно и заслужи моето уважение. Нещо, което в никакъв момент не успя да направи предишният президент например. Не знам какви са стремежите на Радев и как планира да се възползва от моментната си сила в политически план. Ще наблюдавам това развитие с особен интерес, но не мисля, че той има реални шансове да надскочи летвата, която вече достигна.

Какво ви изненада през 2020 (в политическата среда)?

– Има един феномен, който ме изненада. Популизмът претърпя ужасяваща метаморфоза. Преди властимащите се стараеха да се харесат на голяма част от хората – раздавайки с широки шепи красиви лъжи и неизпълними обещания. Тази година, притиснати от все по-шумното недоволство, както и от собственият си страх и безсилие, те демонстрираха откровена ненавист към хората. Изредиха се да се обръщат към нас с грозни епитети, отправяха крайни и недостойни обвинения.

Властта показа не просто липса на уважение към суверена, но и откровена неприязън. Избраните, които получиха доза внимание и демонстративна подкрепа, бяха само сигурните им гласоподователи – чиновниците на държавна хранилка, приближените до властта бизнеси и местни васали.

А какво не ви изненада?

– Не ме изненада арогантната помия на лъжите, която залива действителността ни от десетилетия. Управници и институции бяха най-активните създатели и разпространители на фалшиви новини – открито, без свян и под формата на публични обръщения и съобщения.

Тази безскрупулност далеч задмина вътрешнодържавните ни дреболии – прокуратурата например съвсем официално на сайта си излъга, че главният прокурор е инициирал изслушването си в Брюксел (на което дори не отиде). Честотата на измамите създаде един доста опасен прецедент. Всяка нова лъжа вече замита не само истината, но и лъжата отпреди малко. Живеем под един непрестанен кафяв, миризлив водопад.

Коя е думата на 2020 според вас?

– Щеше ми се да е нещо красиво. За съжаление думата, която взе превес тази година, е “страх”. Страхът е за всички по много. За уплашените за здравето и живота си обикновени хора. За притеснените за оцеляването на бизнеса си предприемачи. За притиснатите до стената на некадърното си безсилие управляващи.

Страхът е инстинкт, който трудно се контролира. Но той може да бъде полезен, ако го използваме като нужната доза адреналин, за да предприемем смели действия – нещо, което в една спокойна ситуация по-скоро не бихме направили. Тези от нас, които проявят смелост насред страха, могат да изпратят 2020 като победители.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?

– Кризите са част от кръговрата на живота ни. Когато колелото стигне в най-ниската си точка, е съвсем логично скоро да тръгне нагоре. И когато това се случи, ще е добре да сме натрупали не само негативни спомени от лошото, но и да сме взели добри уроци. Със сигурност тази пандемия ще помени много неща, някои от тях в положителна посока. Ще останем много по-отговорни към личната си хигиена и по-внимателни към собственото си здраве. Ще оценяваме повече семейството и близките си хора. Ще пазим личното си пространство и свобода, но ще сме по-готови да се съобразяваме с общите правила и публични порядки.

Този катарзис ще засегне и държавните системи, които вече нямат никакъв шанс да бъдат държани в мрака на миналото. Здравната система има нужда от тотален ремонт и той е неизбежен, без значение кой ще е отговорен за това след изборите. Образователната система бързо ще се модернизира и адаптира. Така дълго обещаваното и неизпълнено дигитализиране на държавата ще трябва да се случи не скоро, а веднага. Натискът, който 2020 осъществи върху нас като хора и върху държавата като цяло, ще доведе до промени, които всъщност искаме да случим от много години.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

– Истината е, че без значение коя партия е на върха, властта е в ръцете на апатията. Това е страшна зависимост и може да има различни измерения. Сблъсквам се с ужасно много хора, които живеят в собствения си балон на лично благополучие. Те не искат да поглеждат встрани, защото знаят, че няма да им хареса това, което ще видят. Има и такива, които са се примирили със собственото си несполучие и не вярват, че нещо или някой може да ги извади от него. Има и трети, които живеят с горчилката на недоволството си, но се страхуват, че промяната може да доведе до по-големи злини.

Всички тези апатични хора са част от нашето общество. Ако искаме да сме едно цяло, което гледа в обща посока, трябва да се опитаме да извадим вцепенените от безразличие свои приятели, съседи, познати и приятели. Смятам, че в последните месеци това се случва – виждам все повече отворени очи. Чувам все по-ясни гласове на хора, които искат да спорят, да обсъждат, да защитават своето мнение.

Гражданското общество е съставено от личности, които невинаги имат достатъчно много общи неща помежду си. Те са тотално различни в демографско отношение, имат коренно различни нужди, възможности, интелект и изразяват различни партийни пристрастия. За да бъде общество, тази група трябва да намери поне една обща кауза, зад която да се обедини.

Мисля си, че в момента имаме възможност да посочим тази кауза, която ще ни направи едно цяло, без да отнема правото ни да бъдем различни. Живеем в архаична държава – закостенели обществени порядки, допотопни държавни системи, политици и политики, спрели развитието си в миналия век. Тази криза може да ни помогне да се изтласкаме напред, ако обществото ни приеме една обща кауза. Каузата да модернизираме България. От утре.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.