Новини

2020 – гражданите натрупаха опит за натиск върху властта

При обща кауза гражданите могат да единодействат, без да изтъкват на преден план политическите си различия.

© Цветелина Белутова, Капитал

При обща кауза гражданите могат да единодействат, без да изтъкват на преден план политическите си различия.

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> “Дневник” се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата и икономическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отиващата си година вече беше оценена от списание “Тайм” като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до Новата година, а очакванията за 2021 г. – след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на проф. Антоний Тодоров, доктор на политическите науки, за отиващата си 2020-а. Още обобщения – четете тук.

Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?

– Нямах много очаквания за 2020 г., но никак не очаквах пандемията и нейните последици. Всъщност очаквах, че в крайна сметка ЕС ще запази единството си и “Брекзит” няма да се случи или поне не в този краен вариант по същество без споразумение за търговските отношения. Очаквах също така в България поне реформата в съдебната система да не бъде блокирана от избора на новия главен прокурор. Изглежда и в двете очаквания се излъгах, защото ЕС наистина за първи път в историята си преживява такава криза, а България е същата, както и през 2019.

Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?

– Не беше лесно да се прогнозира политическата криза, започнала с остро противопоставяне между правителството и подкрепяния от него главен прокурор, и мащабните многолики и многопартийни протести, подкрепени от президента.

Очаквано беше правителството да подаде оставка и да има предсрочни избори, но това не се случи поради много причини. Най-съществената е неспособността на парламентарната и извънпарламентарната опозиция да намери най-малкият общ терен за взаимодействие, не за коалиция, която не изглеждаше възможна, но за единодействие, което да отвори пътя към политическа промяна и да прекрати политическия монопол на ГЕРБ. Тази неспособност не можеше да се предвиди.

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?

– Протестите несъмнено имаха смисъл, защото мобилизираха неочаквано голяма гражданска енергия и показаха, че при обща кауза гражданите могат да единодействат, без да изтъкват на преден план политическите си различия. Протестите показаха един възможен модел на граждански натиск, макар това да не доведе до исканите две оставки (на премиера и на главния прокурор).

Но въпреки това, властта стана някак си по-внимателна, главният прокурор също. Гражданският натиск успя да накара управляващите да се стреснат, поне за малко, дори да покажат уплаха, макар и за кратко. Но гражданите видяха, че могат да оказват натиск върху властта, макар резултатите да не са незабавни.

Как оценявате поведението на президента през изминалата година?

– Президентът нямаше в началото никакъв политически опит, но през изминалата година натрупа много познания и умения за политиката. Макар понякога да изглеждаше, че реагира емоционално, прибързано, дори радикално неочаквано, мисля че като цяло поведението му беше адекватно на ситуацията. В крайна сметка той беше единствената институционална опора на протеста, който искаше политическа промяна, край на политическия монопол на ГЕРБ, край на частното използване на публичната власт и връщането й на гражданите.

Президентът подкрепи това, макар да предизвика остри критики и реакции. Всъщност той застана на страната на легитимното искане за повече гражданско участие и срещу приватизацията на публичната сфера.

Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?

– Изненада ме упоритостта на протеста, дори тогава, когато го напуснаха много граждани. Изненада ме също така упоритостта на правителството, защото вероятно на едни предсрочни избори ГЕРБ биха загубили по-малко, отколкото на редовните през март. Изненада ме безсилието на опозицията, както парламентарната, така и извънпарламентарната, да превърне каузата на протеста в обща политическа програма за промяна.

А какво не Ви изненада?

– Не ме изненада типичният за нашата среда политически егоизъм и дребнавост. Това в крайна сметка не позволи политическа промяна и дори укрепи сегашното управление. Не ме изненада опитът чрез предложение за нова конституция да бъде удължен срокът на сегашното управление – в друг стил бих нарекъл това “дребен тарикатлък”, макар да става дума за добре обмислено решение, което в крайна сметка успя с целта си – да бъде задържана властта.

Защото изобщо не ставаше дума за желаната от гражданите конституционна реформа.

Коя е думата на 2020 според Вас?

– Солидарност в съпротивата. Нужна е гражданска солидарност, независимо от политическите пристрастия, когато републиката (преведено – общото дело) е станала частно притежание.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те ?

– Несъмнено беше натрупан опит от гражданството за оказване на натиск върху властта. Особено значение има и мобилизацията на младежите, учещи в чужбина. Това не беше толкова изявено преди. Много се надявам сред позитивните ефекти на кризата да бъде и нарасналото умение на политиците да преговарят, но не да се сговарят зад гърба на гражданите, а да преговарят за общите каузи.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

– Гражданското общество има нужда от активни граждани, но отделните граждани не са достатъчни. Гражданското общество в крайна сметка е организираната частна сфера на публичното действие. Гражданското общество има нужда от собствени организации и институции, иначе отделният гражданин, колкото и да е активен, може много малко срещу организираната сила на държавата.

Изобщо държавата трябва да бъде в услуга на гражданите, и затова гражданското общество е единственият инструмент за постигането на това.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.