Новини

2020 – как орел, рак и щука да поместят общата тежка каруца

"Провалът на отношенията ни с нашата най-близка в културно-исторически план съседка може би ще се окаже най-големият провал на правителството през тази година"

© Велко Ангелов

“Провалът на отношенията ни с нашата най-близка в културно-исторически план съседка може би ще се окаже най-големият провал на правителството през тази година”

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> “Дневник” се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отиващата си година вече беше оценена от списание “Тайм” като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до Новата година, а очакванията за 2021 г. – след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на поета, преподавател по литература Владимир Левчев. Още обобщения – четете тук.

Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?

– През 2016 година написах две стихотворения за внезапните “климатични” промени, които настъпиха тогава, за нахлулия студен фронт. Ставаше дума за отплуването на Великобритания от Европа с референдума за Брекзит. Kакто и за победата на националпопулизма в най-голямата демокрация в света с избора на Доналд Тръмп за президент. Тези променит в световния политически климат бяха внезапни – нито политическите “синоптици”, нито компютърните модели ги предвидиха. Оттогава и аз се страхувам да правя прогнози.

Все пак тази година се сбъдна очакването ми Тръмп да изгуби изборите в САЩ. Разбира се, пандемията беше невъзможо да се предвиди миналата нова година. Макар че предупреждения, че такова нещо може да се случи в света, се правят отдавна. Все пак очакването на специалистите да се създаде ваксина за коронавируса преди края на годината също се сбъдна. И това стана с невиждани досега в историята темпове.

Очакваше се и нещо друго, което пандемията не предизвика, но силно ускори. Очакваше се все по-масовото ни преселение във виртуалния свят – преминаването “онлайн” на все повече бизнеси, образователни институции, както и на международни организации и правителства. (Макар че у нас за електронно правителство се говори от доста много години, а то все още не се е случило. наскоро се случи поне издаването на електронни рецепти.).

Този световен процес на “виртуализация” беше започнал отдавна. Но пандемията силно го ускори. Няма да има връщане към състоянието от преди пандемията. Каквото е минало “онлайн” вероятно ще остане там.

Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?

– Можеше да се очаква, че ГЕРБ, макар да няма достатъчно силна парламентарна опозиция в лицето на БСП, ще губи все повече популярността си – дори и без скандални записи. Под силна опозиция имам предвид такава, която да се ползва с доверието на мнозинството българи.

А такава опозиция нямаме в парламента, макар че сериозни кандидати има сред извънпарламентарните сили. Както в популиския спектър, с партията на Слави Трифонов, така и в лицето на една смислена дясно-центриска алтернатива на корумпираната власт – като “Демократична България”. Има и други кандидати – Мая Манолова и т. нар. Отровно трио и Цветан Цветанов. Но Христо Иванов засега има най-добър шанс. Разбира се, се правят и ще се правят груби опити за дискредитиране преди изборите.

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?

– Протестите имаха смисъл. Това е една основна характеристика на гражданското общество, на прякото участие на всички хора в политическия живот на една демократична страна. Но силата, както и слабостта, на протестите беше в тяхната идейна разнородност.

Гешев със своите груби действия – нахлуването в Президентството веднага след протестната акция на “Демократична България” в Росенец, успя да обедини за протести лявата и дясната опозиция срещу ГЕРБ.

Трудно е обаче да се поддържа единство в едно толкова разнородно политически протестно движение. Знаем Славейковата басня за орела, рака и щуката. Няма как тримата заедно да поместят колата в една и съща посока, колкото и да се мъчат.

Но протестите тази година, както и тези през 2013 г., разбудиха обществото. Лощото е това депресиращо “дежа ву”, което преживяваме – през 2013 година пак се протестираше срещу Пеевски, срещу главния прокурор и корупцията в политическата власт. Какво се е променило от тогава?

“Събуждането” на гражданското общество не се ли оказа едно от тези “събуждания” в съня ни сутрин преди училище, които помним от детството? Уж сме станали от леглото и сме се приготвили за училище, дори вече крачим, с тежката чанта, издишвайки пара по още тъмната заснежена улица. Но изведнъж се оказва, че и събуждането е било само насън. И ние още сме си в леглото. Не ни ли се случи нещо подобно?

Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?

– Честно казано, трудно може нещо да ме изненада в политическата среда в България – би ме изненадало успешно и реално (не само на думи – каквито постоянно слушаме) справяне с корупцията. Уви, нямаше такива изненади.

Би ме изненадало приятно и едно успешно справяне с пандемията. Затова имаш големи надежди през пролетта. Но поради хаотичната, непоследователна политика на правителството, което слуша повече бизнес лобистите, отколкото лекарите, през пролетта бяхме на едно от първите места по справяне с пандемията в света, а сега, в края на годината, сме на едно от първите места по смъртност.

Но най-неприятно ме изненада внезапният обрат (и провал) на процеса на затопляне на отношенията ни със Северна Македония. Ясно е, че и от двете страни има сили, които твърдо се противопоставят на този процес на сближаване. Подозирам, че конците на някои се дърпат извън България и Македония, от сили, които не искат да видят първо – разширение на Европейския съюз, и второ – братски отношения между нашите два съседни и сродни народа. В Македония се отрича общата ни история, а у нас – съществуването на македонския език. И на македонска нация. Това са безкомпромисни позиции, които неизбежно водят до провал.

За съжаление, у нас Бойко Борисов изцяло се остави в ръцете на ВМРО, което, според мен, поставя прът в колелото на добросъседството с Македония, за да спечели националистическия вот на пролетните избори. Същото става и в Македония. Не знам дали ще успеят, но провалът на отношенията ни с нашата най-близка в културно-исторически план съседка може би ще се окаже най-големият провал на правителството през тази година. Освен несправянето с пандемията, макар че това, уви, е проблем не само у нас.

А какво не Ви изненада?

– Не ме изненада несправянето с корупцията. И все по-успешното действие на модела Доган-Пеевски-Гешев-Борисов. (Този модел, когато БСП беше на власт за последно, беше Доган-Пеевски-Цацаров-Орешарски.)

Мисля си, че в дъното на този модел не е всъщност Доган (един от най-умните и опасни български политици), а сили извън България. И то в североизточна, а не югоизточна посока. Все пак това може да се класифицира като конспиративна теория, ако не се каже ясно, че е хипотеза.

Коя е думата на 2020 според Вас?

– Думата е пандемия. Но ние живеем във време на две паралелни пандемии. Едната е от короновирус. Тя, уви, се оказва смъртоносна за много хора по света. Другата е пандемията от фалшиви новини и конспиративни теории.

Има конспиративна теория, според която първата, физическата пандемия, е причинена умишлено (или по невнимание) чрез изпускането на някакво бактериологическо оръжие. Но всъщност според мен втората, пандемията от кноспиративни теории и лъжи, е това, което се използва като оръжие в една студена война.

В информационната епоха фалшивите новини и конспиративните теории могат да бъдат опасно оръжие – оръжие за масово поразяване. То поразява както демокрацията в света изобщо, чийто основен стълб е свободата на словото, така и здравия разум на всеки отделен иднивид, заразен с фалшиви новини на които вярва.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?

– Има. Популярна е сентенцията на Ницше; “Това, което не ме убива, ме прави по-силен.” Важното е да оцелеем, да не се сринем физически или психически от трудностите и разочарованията. Ако оцелеем, и като индивиди и като общество, и като свят – ще бъдем по-силни. Ще имаме имунитет.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

– Както казах по-горе, разнородността на протестите беше и тяхната сила и тяхната слабост. Трябват общи усилия, за да се помести тежката обща каруца. Но от друга страна, как да я поместят орел, рак и щука, които неизбежно ще дърпат в различни посоки? Трябва да има ясна посока.

Показателно е и това, че този път Бойко Борисов, който (доста умно) е подавал оставка при далеч по-незначителни протести, след което пак е печелил изборите, този път се заинати. Това може да означава или че не очаква пак ГЕРБ да спечели изборите, или че задкулисието не му позволява да подаде оставка. Защото имат да се изпълняват още поръчки.

Състоянието на гражданското общество у нас определено е по-добро, отколкото да кажем в Русия. У нас има демократична, многопартийна система и далеч по-малко брутални репресии. (Да помислим за Алексей Навални или Политковская!) Макар че у нас има перфидни начини за репресия – ако властта се чувства застрашена от теб, веднага прокуратурата и данъчните запчват да те разследват за нещо.

Лошото е, че когато протестите са безрезултатни, рано или късно се появява умора и апатия. Гражданското общество пак задремва. А основната функция на гражданското общество е да бие камбаната, да огласява това, което става в задкулисието, да не позволява то да стане. А това значи да има достъп до информация, тя да се разкрива, да се разобличават действията на задкулисието.

За пролетта на тази година имам две надежди: че с масово ваксиниране ще победим коронавируса и, че с масово гласуване ще успеем да се справим със задкулисието, което успя да се срасне и с тази власт.

Теодора Дидова
Теодора става редактор на Датата след дълги години работила в различни сфери на новинарската и дигиталната индустрия.